1. Какво е лечението на инфектираните рани?
Няма две мнения относно значението на хирургичната обработка за лечението на инфектираната рана. Тя включва:
- широка експлорация
- щателен дебридман
- дрениране на гнойта
- третиране с химиотерапевтици
- използуване на подходящи за съответната рана превръзки
В светлината на съвременните разбирания относно лечението на инфектираните рани, локалното използуване на антибактериални агенти изглежда неподходящо поради няколко причини:
- инактивиране на системния антибиотик от свойствата на раневата микросреда
- много антибиотици са по принцип в неактивна форма преди параентералното им приложение и се активират след преминаването им през черния дроб
- развиват се контактни алергични реакции
- могат да причинят локална клетъчна и тъканна некроза
Показания за системно използуване на антибиотици е системната изява на инфекциозния раневи процес – сепсис.
Йодо- и сребросъдържащите антисептични агенти се използуват широко при локалното лечениие на инфектираните рани.
Трябва да се знае, че всички антисептици в нормални клинични концентрации са токсични за раневите клетки in vitro, а също така и за здравите тъкани. Бактерицидните им свойства се компрометират от наличието на кръв, раневи ексудат или некротични тъкани, така, че ефективността им изглежда относителна. От друга страна, има много публикации в които се съобщава, че йодсъдържащите препарати, например, са безвредни за тъканите и не нарушават раневото оздравяване.
Водородният прекис е слаб антисептик, който при контакт с раната се разпада на кислород и вода. Известно е, че при освобождаването на О2 се образува пяна която има, почистваща раната функция. Въпреки това, използуването на Н2О2 при хронични рани с кухини крие опасност от образуване на емболи, които могат да попаднат в кръвообращението.
Интерпретирането на литературните данни относно локалното използуване на антисептници за лечение на раните е трудно поради факта, че повечето проучвания са правени върху опитни животни при които липсват предразполагащите към инфекция фактори, водещи до хронифициране на раните, както е при хората.
От изключителнва важност е създаването на оптимална среда за оздравяването на раната чрез избора на подходящата превръзка.
Идеалната превръзка би трябвало да:
- осигурява оптимална влажност в раната
- осигурява оптимална постоянна температура на раната
- осигурява оптимална вентилация на раната
- осигурява протекция на раната – еднопосочен обмен между рана и околност
- не дразни и не алергизира тъканите
- може да се моделира
- остава на място максимално дълго
- притежава атрактивна цена
Превързочните материали могат да съдържат:
- текстил (памук, вискоза, и т.н.)
- соли на алгиновата киселина
- полиуретан, хидроколоиди, хидрогел
- антисептици (йодни и сребърни соли)
- други (гипс, силиконови или силиконизирани, DrawTex)
Чрез моделиране и комбиниране на тези материали се създават различни по дебелина, форма и предназначение готови превръзки. Към тях може да се добави адхезив, водоустойчив слой и пр. които улесняват използването им.
За превързването на инфектирани рани са подходящи превръзки на полиуретанова основа, съдържащи йодни или сребърни производни, с хигроскопична компонента в зависимост от количеството на ексудата.