1. Какво е лечението на инфектираните рани?

Няма две мнения относно значението на хирургичната обработка за лечението на инфектираната рана. Тя включва:

  • широка експлорация
  • щателен дебридман
  • дрениране на гнойта
  • третиране с химиотерапевтици
  • използуване на подходящи за съответната рана превръзки

В светлината на съвременните разбирания относно лечението на инфектираните рани, локалното използуване на антибактериални агенти изглежда неподходящо поради няколко причини:

  • инактивиране на системния антибиотик от свойствата на раневата микросреда
  • много антибиотици са по принцип в неактивна форма преди параентералното им приложение и се активират след преминаването им през черния дроб
  • развиват се контактни алергични реакции
  • могат да причинят локална клетъчна и тъканна некроза

Показания за системно използуване на антибиотици е системната изява на инфекциозния раневи процес – сепсис.

Йодо- и сребросъдържащите антисептични агенти се използуват широко при локалното лечениие на инфектираните рани.

Трябва да се знае, че всички антисептици в нормални клинични концентрации са токсични за раневите клетки in vitro, а също така и за здравите тъкани. Бактерицидните им свойства се компрометират от наличието на кръв, раневи ексудат или некротични тъкани, така, че ефективността им изглежда относителна. От друга страна, има много публикации в които се съобщава, че йодсъдържащите препарати, например, са безвредни за тъканите и не нарушават раневото оздравяване.

Водородният прекис е слаб антисептик, който при контакт с раната се разпада на кислород и вода. Известно е, че при освобождаването на О2 се образува пяна която има, почистваща раната функция. Въпреки това, използуването на Н2О2 при хронични рани с кухини крие опасност от образуване на емболи, които могат да попаднат в кръвообращението.

Интерпретирането на литературните данни относно локалното използуване на антисептници за лечение на раните е трудно поради факта, че повечето проучвания са правени върху опитни животни при които липсват предразполагащите към инфекция фактори, водещи до хронифициране на раните, както е при хората.

От изключителнва важност е създаването на оптимална среда за оздравяването на раната чрез избора на подходящата превръзка.

Идеалната превръзка би трябвало да:

  • осигурява оптимална влажност в раната
  • осигурява оптимална постоянна температура на раната
  • осигурява оптимална вентилация на раната
  • осигурява протекция на раната – еднопосочен обмен между рана и околност
  • не дразни и не алергизира тъканите
  • може да се моделира
  • остава на място максимално дълго
  • притежава атрактивна цена

Превързочните материали могат да съдържат:

  • текстил (памук, вискоза, и т.н.)
  • соли на алгиновата киселина
  • полиуретан, хидроколоиди, хидрогел
  • антисептици (йодни и сребърни соли)
  • други (гипс, силиконови или силиконизирани, DrawTex)

Чрез моделиране и комбиниране на тези материали се създават различни по дебелина, форма и предназначение готови превръзки. Към тях може да се добави адхезив, водоустойчив слой и пр. които улесняват използването им.

За превързването на инфектирани рани са подходящи превръзки на полиуретанова основа, съдържащи йодни или сребърни производни, с хигроскопична компонента в зависимост от количеството на ексудата.