2. Какво е медикаментозното лечение?

Целта на лечението е подобряване качеството на живот на пациента, както и степента на движение, подтискане на възпалението, минимизиране на евентуалното развитие на деструктивно ставно заболяване. Хирургична интервенция в случай на тежко ставно засягане рядко се налага. Регулярни упражнения и адекватна почивка имат централна роля в лечението на псориатичен артрит.

  • нестероидни противовъзпалителни средства са първо средство на избор при лечение на ставно заболяване. Могат да се използват в комбинация с локални средства за кожно въвличане. В някои случаи НСПВ могат да влошат кожния статус, при което трябва да се използва друга група НСПВ.
  • най-често използваните антиревматични средства са метотрексат, сулфасалазин и циклоспорин. Те са безопасни и ефективни в лечението на активен периферен артрит, но не са ефективни при аксиално засягане. В допълнение не са провеждани контролирани проучвания за ефективността им в превенцията на рентгенологично ставно засягане. Комбинираното лечение с метотрексат и циклоспорин или сулфасалазин, както при РА, може да бъде по-ефективно при някои пациенти.
  • напредък в лечението на някои автоимунни заболявания е използването на биологичните модификатори на имунния отговор, които са насочени срещу TNF и други цитокини. Разработени са няколко такива медикамента под формата на fusion proteins (etanercept) или моноклонални антитела (infliximab, adalimumab), които показват значителен ефект в лечението на РА и други автоимунни заболявания. Etanercept е одобрен от FDA за лечение на възрастни пациенти (възраст e 18 години) с хроничен, среден до тежък псориазис; намаляване на симптомите на среден до тежък ювенилен ревматоиден артрит и анкилозиращ спондилит; намаляване симптомите и инхибиране прогресията на структурно разрушаване при псориатичен артрит. Поради това Etanercept може да бъде ефективна и безопасна алтернативна монотерапия за лечение на псориатичен артрит. Infliximab (Remicade) е друг TNF неутрализиращ агент, който е одобрен за лечение на Morbus Crohn, улцерозен колит, ревматоиденартрит (в комбинация с метотрексат), анкилозиращ спондилит и псориатичен артрит. Показал е добри резултати в намаляването на симптомите при псориатичен артрит. Въпреки това FDA предупреждава за възможно влошаване на сърдечна недостатъчност при пациенти със средна до тежка сърдечна недостатъчност и опортюнистични инфекции като туберкулоза, хистоплазмоза, листериоза и пневмоцистоза.
  • Mycophenolate mofetil (CellCept) е имуносупресор, широко използван при органна трансплантация и автоимунни и възпалителни заболявания на кожата. Може да бъде ефективен при лечение на псориатичен артрит. Необходими са по-големи контролирани проучвания върху ефективността му.
  • Някои други средства са опитвани при пациенти с псориатичен артрит включително витамин D3, бромокриптин, пептид Т и рибено масло, но ефективността им все още не е доказана.
  • Антималариците като hydroxychloroquine (Plaquenil) се избягват при пациенти с псориазис, поради страх от преципитиране на ексфолиативен дерматит или екзацербиране на псориазиса. Две проучвания показват, че тези реакции не се появяват при пациенти, лекувани с hydroxychloroquine, поради което той обикновено се използва за лечение на псориатичен артрит.
  • Системните кортикостероиди се избягват, поради възможност за влошаване на кожното заболяване.

Въпреки, че indomethacin е най-силния от наличните традиционни нестероидни противовъзпалителни средства, той се иползва за кратък курс на лечение на обострен псориатичен артрит, поради страничните му ефекти върху гастроинтестиналния тракт и централната нервна система, както и потенциала му да увеличава артериалното налягане.

СОХ-2 инхибиторите са оптималните средства при пациенти с риск за ГИТ свързани странични ефекти.

Methotrexate и cyclosporine са ефективни при лечението на кожно и ставно засягане, докато sulfasalazine е ефективен само за ставните оплаквания. Основното ограничение за метотрексат е хепатотоксичността, но биопсия на черния дроб не се налага при пациенти, получаващи много ниски дози МТХ. Основното ограничение за циклоспорин е нефротоксичността.