1. Какво е лечението на кацинома на простатата?

Оперативното лечение –радикалната простатовезикулектомия до стадий Т1-2 No -1Mo води до излекуване. Често този тип операция е съчетана с лимфаденектомия. При напредналите форми на развитие на карцином на простатата се извършват най-често палиативни операции, които целят да възстановят в максимална степен дренажа на урината-цистостомия, уретерокутанеостомия, нефростомия - уни- или билатерална, фиксиране на Double "J", след извършване на дезобструктивен тур, пулпектомия.

криохирургия на простатната жлеза

хипертермия на простатната жлеза

Медикаментозното лечение на карцинома на простатната жлеза се изразяа в употребата на естрогенни препарати - Honwan, Progynon-Depot, агонисти на LHRH - Zoladex, Decapeptyl, антагонисти на LHRH - Оrimetene, антиандрогени - Androcur, Casodex, Anandrone, цитостатици - Estracyt.

Радиотерапия - използват се I-125, Ir-192, Au-198

2. Как се поставя диагноза и диференциална диагноза?

В съображение влизат следните методи:

  • физикално изследване - ректално туширане
  • туморни маркери

Туморни маркери

норма

чуствителност

специфичност

psa

4ng/ml

90%

65%

Кисела фосфатаза

4u/L

70%

80%

CEA

10ng/ml

-

-

Gama-SP

83%

93%

Алкална фосфатаза

170u/L

-

-

  • ехография
  • КАТ
  • ЯМР
  • сцинтиграфия
  • лимфография (вече метод само с историческо значение)
  • микроелементи - Cu, Zn
  • биопсия

Най-леснодостъпния метод –ректалното туширане, макар и с голяма субективна стойност ни ориентира най-често към диагнозата "Карцином на простатната жлеза". Ефикасният диагностичен подход се изразява обикновено в логична комбинация от различните диагностични методи-а именно най-често:ректално туширане+PSA изследване+биопсия.

Диференциална диагноза:

  • хроничен грануломатозен простатит
  • аденом
  • конкременти в простатната жлеза
  • кисти
  • ТБК
  • Луес

3. Каква е клиничната картина?

Различните клинични прояви на карцинома на простатата са нетипични и зависят от стадия на развитие на тумора и степента му на инвазия в съседните аатомични структури:

  • болка –ретропубично или с ирадиация към перинеума
  • дизурия (полакиурия, никтурия, ретенция)
  • неврогенни смущения
  • циркулаторни смущения (тромбофлебити, лимфостаза и др.)
  • хематурия и/или хемоспермия

4. Как се класифицира простатния карцином?

Най-често използвана е ТNM класификацията

  • ТХ-първичен тумор не може да бъде установен клинично
  • ТО-липсват данни за пъвичен тумор

Т1-клинично неустановим тумор, който не може да бъде палпиран или визуализиран посредством методите на образната диагностика

  • Т1а-тумор в по-малко от 5% от изследваната тъкан
  • Т1b-тумор в повече от 5% от изследваната тъкан
  • Т1c-тумор установен чрез иглена биопсия(поради повишен PSA)

Т2-палпируем тумор ограничен в границите на простатата

  • Т2а-тумор включващ половин лоб или по-малко
  • Т2b-тумор включващ повече от половин лоб, но не и двата
  • Т2с-тумор включващ двата лоба

Т3-тумор простиращ се извън простатната капсула

  • Т3а-унилатерална ектракапсуларна екстензия
  • Т3b-билатерална екстракапсуларна екстензия
  • Т3с-тумор с инвазия в семенните мехурчета

Т4-туморът е фиксиран или е налице инвазия в съседни анатомични сруктури, различни от семенните мехурчета

  • Т4а-туморът е с инвазия във външния сфинктер, мехурната шийка и/или ректума
  • Т4b-туморът е с инфилтрирал леваторния мускул и/или е фиксиран за тазовата стена

N - степен на засягане на лимфни възли

  • NХ-не могат да бъдат установени клинично засегнати регионални лимфни възли
  • NO-липсват данни за засегнати регионални лимфни възли
  • N1-метастаза в регионален лимфен възел d 2 см. в диаметър
  • N2-метастаза в регионален лимфен възел > 2см. , но d 5 см. в диаметър или множество засегнати лимфни възли . никой от които > 5 см. в диаметър
  • N3-метастаза в лимфен възел >5 см. в диаметър

М - наличие на метастази

  • МХ-наличието на далечна лимфна метастаза не може да бъде клинично установена
  • МО-липсват данни за далечни лимфни метастази
  • М1-налични далечни лимфни метастази
  • М1а-нерегионална лифна метастаза
  • М1b-в кост
  • М1с-други локализации

Използва се хистологична класификация, която отчита диферецияцията и се означава с буквата G

  • GX-няма степенуване
  • G1-високодиференциран
  • G2-умеренодиференциран
  • G3-нискодиференциран
  • G4-недиференциран

5. Каква е патологоанатомичната находка?

Няколко хистологични типове карцином на простатата са идентифицирани досега:

  • аденокарцином
  • преходноклетъчен карцином
  • карциносарком
  • сарком

Повече от 90% от пациентите са с аденокарцином, при който се срещат няколко хистологични варианта:невроендокринен, ендометроиден и муцинозен тип.

6. Каква е етиологията на простатния карцином?

Следните фактори се обсъждат като значими за развитието на карцином на простатата:

  • хормонален дисбаланс
  • възпалителни заболявания
  • тютюнопушене
  • наследственост (генетични фактори)

7. Каква е епидемиологията на простатния карцином?

Първите писмени данни за заболяването датират от 1500г. пр. н. е., като за съществуването му се споменава още в египетските папируси.

Най-висока честота по географски признак карцином на простатата отбелязва в скандинавските страни, а най-югоизточна Азия(Виетнам, Тайван, Индонезия).

Негроидната раса заболява най-често, а представителите на жълтата раса най-рядко. За България карцином на простатата е на трето място като причина за смърт от злокачествени заболявания при мъжкия пол.