7. Каква е етиологията на Lichen rubber planus?

Точната причина за Lichen ruber planus не е известна. Патогенезата е имунологично медиирана, като не е уточнено, дали чуждият агент е вирус или лекарство. Лангерхансовите клетки представят антигени на Т-лимфоцитите, което води до епидермален лимфоцитен инфилтрат, атакуващ кератиноцитите. По време на тази лимфоцитотоксична реакция кератиноцитите продуцират цитокини, които привличат повече лимфоцити. Този процес се нарича лихеноидна тъканна реакция.

Лихеноидният медикаментозен екзантем може да се представи като изоморфен феномен на кожата, изразяващ се в предразположение към неадекватна реакция на различни лекарства. Всички медикаменти действат имуномодулиращо, като причиняват алергични реакции от забавен (IV-ти) тип по класификацията на Coombs и Gell. Най-честите лекарствени средства са златни препарати, арсенови съединения, антибиотици, сулфони, синтетични антималарици, антиаритмични средства, бета блокери, антихипертензивни, диуретици, сулфонамиди, цитостатици и др.

Някои скорошни проучвания представят нарушение в закотвящата система на епидермиса.

Някои от пациентите с Lichen rubber planus имат фамилна анамнеза за това заболяване. Забелязва се повишена честота на човешкия левкоцитен антиген В7 (HLA-B7). Идиопатичният Lichen rubber planus се асоциира също с HLA-DR1 и HLA- DR10, което говори за генетична предизпозиция.