5. Каква е клиничната картина при Lichen rubber planus?

Първоначалните лезии обикновено са локализирани по флексорната повърхност на крайниците, най-вече китките. След седмица или повече се развива генерализирана ерупция с максимално разпространение към 2-16 седмица. Обикновено обривите се съпровождат от сърбеж, но интензитета му варира в зависимост от типа на лезиите и степента на разпространението им. Хипертрофичните лезии са силно сърбящи. Оралните лезии са асимптомни или предизвикват парене, или болка, ако са налице ерозии. При повече от 50% от пациентите с кожно засягане обривите завяхват след 6 месеца, а при 85% от случаите лезиите изчезват след 18 месеца. От друга страна оралният Lichen rubber planus има средна продължителност около 5 години. По-склонни за хронифициране са големите, ануларни, хипертрофични и лигавични лезии.

Освен кожата при Lichen rubber planus се ангажират видимите лигавици, гениталии, ноктите и капилициума. Съществуват няколко клинични форми: lichen ruber actinicus, lichen ruber anularis, lichen ruber atrophicus, lichen ruber erosivus, lichen ruber follicularis, lichen ruber hypertrophicus, lichen ruber linearis, lichen ruber pemphigoides. Лихен папулите са полигонални, лъскави и виолетови, като варират по размер от 1 мм до повече от 1 см в диаметър. Могат да са дискретни или групирани в линии или кръгове. На повърхността им често се откриват финни, белезникави линии, т. н. стрии на Wickham.

Обичайно е засягането на видимите лигавици и може да бъде единствена проява на заболяването. Лезиите най-често се откриват по езика и букалната мукоза. Характеризират се с белезникави или сивкави папули, групирани в линеарни или ретикуларни форми върху ливидна основа. Оралните лезии се класифицират като ретикуларни, плаки, атрофични, папулозни, ерозивни или булозни. Улцериралите лезии имат най-висока честота на малигнена трансформация при мъже, но тук може би интерферират други фактори, като тютюнопушене и дъвчене на тютюн. Лезии се откриват също и по конюнктивите, ларинкс, тонзили, пикочен мехур, вулва, гастроинтестиналния тракт и перианално.

Гениталното засягане е обичайно при мъже с кожно въвличане. Типична е ануларната конфигурация на папулите по гланса. По-рядко по мъжките полови органи се наблюдават линеарни белезникави лезии, подобни на тези, които се срещат по вулвата и вагината при жените. Засягането на женските гениталии варира от ретикуларни папули до тежки ерозии, поради което често са налие диспареуния, парене и сърбеж. Може да са налице вулварна и уретрална стеноза.

При 10% от пациентите са налице нокътни промени. Най-често изтъняването на нокътната плочка причинява лонгитудинални жлебове и стрии. Други белези са хиперпигментации, субунгвална хиперкератоза, онихолиза и лонгитудинална меланонихия. Рядко нокътния матрикс се разрушава и води до формиране на птеригиум. Lichen rubber planus се свързва с идиопатичната нокътна атрофия в детска възраст и може да се припокрива с дистрофията на 20-те нокътя в детска възраст.

Пациентите с кожна ерупция могат да имат ангажиране на капилициума от фоликуларни и перифоликуларни ливидни , залющени и сърбящи папули. Тези лезии могат да прогресират до атрофична цикатрициална алопеция, която се появява много седмици след изчезването на кожните обриви. Крайният стадий е формирането на pseudopelade.