2. Какво е лечението на Lichen rubber planus?

Lichen rubber planus е самоограничаваща се дерматоза, която отзвучава за 8-12 месеца. Средно тежките случаи може да се третират имптоматично с антихистамини и флуорирани локални кортикостероиди. По-тежките случаи, особено ангажиращи скалпа, видимите лигавици, изискват по-интензивна терапия.

Медикаменти на първа линия за кожния Lichen rubber planus са локалните кортикостероиди, унгвенти от I и II клас. Кортикостероидите са противовъзпалителни агенти със силни и разнообразни метаболитни ефекти. Освен това те модифицират имунния отговор към различни стимули. Локалните кортикостероиди от I и II клас редуцират сърбежа, но не е доказно, че индуцират ремисия.

Медикаменти на втори избор са системните кортикостероиди за контролиране на симптомите и по-бързо обратно развитие. Много лекари предпочитат мускулен triamcinolone 40-80 mg на всеки 6-8 седмици.

Оралните ретиноиди са използвани с успех. Те са модулиращи клетъчната пролиферация агенти и се използват при сериозни дерматологични състояния. 13-cis и trans-изомерите са структурни аналози на витамин А. Намаляват размера на мастните жлези и продукцията на себум. Могат да инхибират диференциацията на мастните жлези и абнормната кератинизация. Страничните ефекти включват хейлит, сухота на мукозите, ретиноиден дерматит, епистаксис, конюнктивит, десквамация, пруритус, повишение на чернодробните ензими, хиперостоза, псевдотумор церебри, повишение на серумни липиди. Поради тератогенния ефект, жените в детеродна възраст се съветват да използват ефективна контрацепция за 1 месец след спиране лечението с isotretinoin. Може да има отслабено нощно виждане. Леченито се спира, ако се появи ректално кървене, абдоминална болка или тежка диария.

Много други терапии са с несигурен ефект, поради недостиг от рандомизирани контролирани проучвания.

Антихистамините се използват като симптоматично средство за намаляване на сърбежа. Те представляват антагонисти на Н1 рецепторите в периферията.

За оралния лихен обикновено се започва терапия с локални кортикостероиди. Използван е също локален и системен cyclosporine. Локалното лечение под оклузия със cyclosporine е ефективно при генитални лезии и хипертрофичния лихен. Разтворите за гаргаризми са използвани за орални лезии, но не дават по-добри резултати, в сравнение с кортикостероидите. Системното лечение се използва при тежки и резистентни кожни форми, както и при орални лезии и lichen planopilaris на капилициума. Най-честите странични ефекти са бъбречни и хипертония.Други алтернативи са перорални или локални ретиноиди. Дори при ефективно лечение, рецидивите са обичайни.

Съобщени са добри резултати от използване на псоралени и ултравиолетови А лъчи (PUVA- терапия) за 8 седмици. Трябва да се имат предвид рисковете и ползата от това лечение. PUVA лечението е канцерогенно и дългосрочните рискове включват доза зависима актинична дегенерация, плоскоклетъчен карцином и катаракта. Може да възникнат фототоксична реакция с еритем, пруритус, фитофотодерматит и механични були.

UV-A терапията, комбинирана с орални псоралени се състои от прием на псорален (0.6 mg/kg) 1.5-2 часа преди облъчването, което обикновено започва с 0.5-1 J/см2 и се увеличава с 0.5 J/см2 на сеанс. Използването на локални средства едновременно с облъчването може да намали ефективността на PUVA терапията. Повишено внимания изискват пациенти с анамнеза за кожен карцином или чернодробна недостатъчност.