1. Какво е лечението на генеталния херпес?

Откриването и въвеждането в медицинската практика на антивирусни медикаменти даде на лекарите възможност да предложат лечение, което да подобри качеството на живот на пациентите с генитален херпес. Прилагането на медикаментите не води до ликвидиране на херпесната инфекция в организма, но облекчава симптоматиката.

В момента в медицинската практика с успех се прилагат няколко различни антивирусни средства – Acyclovir, Valacyclovir и Famcyclovir. Дозировката и продължителността на лечението зависят от формата на инфекцията.

Целта на лечението при генитален херпес е намаляване тежестта и честотата на пристъпите. Съществуват два типа антивирусна терапия: лечение при пристъп и супресивно лечение. Лечението при пристъп цели да намали тежестта на оплакванията, да ускори оздравяването и да удължи периода между рецидивите. Супресивното или нар. превантивното лечение се приема продължително (месеци) с цел подтискате активността на инфекцията. Тази терапевтична схема се прилага при чести рецидиви на генитален херпес и неповлияване от стандартното лечение. Дали лечението при пациент с генитален херпес да започне с епизодична или супресивна схема зависи от някои фактори като честота и тежест на рецидивите и някои психологически фактори.

Лечението с антивирусни средства по време на бременност трябва да бъде преценявано много внимателно при всеки конкретен случай. Acyclovir и останалите медикаменти с антивирусна активност спрямо HSV могат да бъдат прилагани по време на бременност, нямат тератогенен ефект, но ползата от лечението трябва да бъде оценена на фона на възможните рискове от провеждането му.

Пациентите трябва да бъдат обучавани и консултирани, за да участват пълноценно в процеса на взимане на решения относно лечението. Избора на терапевтична схема трябва да бъде преразглеждана периодично заедно с пациента, тъй като неговите нужди и разбирания могат да се променят във времето.

Във форума по тази тема при МЪЖЕ можете да влезете от ТУК

Във форума по тази тема при ЖЕНИ можете да влезете от ТУК

2. Как се поставя диагнозата?

Диагностиката на гениталния херпес се основава на подробна анамнеза и внимателен клиничен преглед, като специално внимание трябва да се отделя на възможността за асимптоматично протичане на заболяването. Опитния лекар диагностицира болестта при клиничен преглед, когато тя е типично или атипично проявена. Липсата на оплаквания при субклиничната или асимптоматична форма биха довели до неразпознаване на болестта и разпространение на инфекцията на партньорите. В тези случаи на помощ идват лабораторните изследвания.

В комбинация с прегледа и анамнестичните данни, тестовете увеличават диагностичната сигурност.

Диагностичните тестове за HSV имат за цел да установят самия вирус или специфичните анти-вирусни антитела в серума. Серологичният тест, който се приема за "златен стандарт" в диагностиката на HSV-инфекция е Western blot, но в практиката по-широко приложение намира ELISA теста. Установяването на HSV-1 и HSV-2, което до скоро се осъществяваше чрез култивиране върху клетъчни среди, понастоящем се извършва чрез Polymerase Chain Reaction (PCR) тест. В някои неясни случаи се налага съпоставяне на резултатите от двата типа тестове.

Няколко групи пациенти трябва да бъдат изследвани при съмнение за генитален херпес. Това са пациенти с класически симптоми (с цел доказване на диагнозата), с рецидивиращи симптоми и дискомфорт, бременни жени с неясни оплаквания и партньори на пациенти с генитален херпес.

Във форума по тази тема при МЪЖЕ можете да влезете от ТУК

Във форума по тази тема при ЖЕНИ можете да влезете от ТУК

3. Генитален херпес и бременност

Клиничните характеристики на herpes simplex genitalis по време на бременност не се различават от тези при останалата популация. Причината тази комбинация да бъде обект на многобройни научни изследвания е риска за предаване на инфекцията от майката на плода или новороденото. Честотата на такава комбинация зависи в много голяма степен от честотата на HSV-2 носителството в популацията. Развитието на HSV-инфекция при новороденото обаче води до тежки увреждания на вътрешните органи и ЦНС и рядко има благоприятен изход.

Предаването на инфекцията най-често става в хода на раждането, но макар и рядко е възможно да настъпи и по време на интраутеринното развитие на плода. Рискът за плода зависи от срока на бременността и формата на инфекцията. Най-висок риск за новороденото носи клинично-проявена първична инфекция през последния триместър на бременността, и то най-вече около периода на раждането. Приема се, че риска при пореден рецидив не е толкова висок, което се дължи на протективната роля на вече образуваните антитела.

При жени с активни лезии в момента на раждането трябва да се има предвид възможността за раждане по оперативен път. При липса на клинични прояви на болестта се препоръчва нормално раждане. С цел избягване инфекция на новороденото при бременност се препоръчва серологично изследване на двамата родители. В случай на серонегативна майка и серологично позитивен баща се препоръчва супресивно лечение при бащата, независимо от липсата или наличието на клинични симптоми. Тази мярка се препоръчва поради възможност за предаване на инфекцията на жената в хода на бременността чрез асимптоматичното разпространяване на вируса.

Във форума по тази тема при МЪЖЕ можете да влезете от ТУК

Във форума по тази тема при ЖЕНИ можете да влезете от ТУК

4. Какво е асимптомното протичане?

Асимптоматичното форма на гениталния херпес се характеризира с липса на типичните клинични прояви. Възможно е пациентите да имат неясни субективни оплаквания като парене, тръпнене в гениталната област, но то не се съпровожда с кожно-лигавични изменения.

Серологичните тестове в такива случаи доказват наличието на HSV инфекция. В миналото те са били инфектирани с HSV-1 или HSV-2, но поради все още неизяснени причини нямат клинични прояви.

Във форума по тази тема при МЪЖЕ можете да влезете от ТУК

Във форума по тази тема при ЖЕНИ можете да влезете от ТУК

5. Каква е клиниката при рецидивиращ генитален херпес?

Рецидивиращият генитален херпес се характеризира с периодичност на появата си, като между отделните пристъпи, наречени рецидиви, има безсимптомни периоди.

Симптомите на заболяването са аналогични на наблюдаваните при първичен генитален херпес, но са значително по-ограничени и леко изразени, въпреки че интензивността им варира при различните пациенти. Преди поява на рецидивите пациентите усещат тръпнене, парене или болка в съответната област, т.е. т.нар. продроми на болестта. Един-два дни след появата им се установяват няколко мехурчета, най-често разположени едностранно и съпроводени с лека болка или парене. Продължителността на пристъпа, дори оставен без лечение, е значително по-кратка, в сравнение с първичния херпес. При рецидивиращия генитален херпес обикновено липсват общи симптоми.

Причините за поява на рецидивите не винаги могат да бъдат изяснени, но винаги са свързани с въздействие върху локалния или системен имунитет. Сред провокиращите фактори могат да бъдат отбелязани стрес, хронична умора, менструация, травма, бурен сексуален акт и др.

Във форума по тази тема при МЪЖЕ можете да влезете от ТУК

Във форума по тази тема при ЖЕНИ можете да влезете от ТУК

6. Каква е клиниката при първи епизод с генитални промени на не-първичен херпес?

Характерно за този тип генитален херпес е, че се развива в резултат на авто-инокулация или оро-генитални сексуални контакти. По литературни данни 20-80% от населението се инфектира с HSV-1 до настъпване на пубертета, като този процент зависи от икономическото състояние на населението. Установено е, че колкото по-неизгодно е икономическото състояние на обществото, към което принадлежи даден индивид, толкова по-висок е риска за ранно инфектиране с HSV-1.

Характерно за гениталния херпес, предизвикан от HSV-1 е по-лекото клинично протичане, по-добрата прогноза и по-рядкото асимптомно разпръскване на вируса в сравнение със случаите, предизвикани от HSV-2. Това е свързано с предварително образуваните анти-вирусни антитела, които определят и по-лекото протичане и на гениталния херпес. Клиничният ход на заболяването не се различава качествено от това при първичния генитален херпес.

Във форума по тази тема при МЪЖЕ можете да влезете от ТУК

Във форума по тази тема при ЖЕНИ можете да влезете от ТУК

7. Каква е клиниката при първичен генитален херпес?

Първичният генитален херпес се появява след заразяване по полов път, при пациенти, които в миналото не са имали херпес на половите органи или устните. При изследване в кръвта им не се установяват антитела спрямо HSV.

От клинична гледна точка това е най-тежко протичащата форма на генитален херпес, която оставена без лечение продължава до 20-25 дни. Характерните промени са разположени в областта на половите органи при мъжа и жената, перианалната област и седалището при двата пола. Характерно за измененията е засягането на обширни области от съответната анатомична зона и наличие на силно изразени субективни оплаквания. Промените са представени от множество, изпълнени с прозрачна течност мехурчета, възникващи на фона на еритем. Субективните оплаквания са силна болка и парене при уриниране. Успоредно с появата на лезиите се увеличават и регионалните лимфни възли, които също са силно болезнени. От страна на соматичния статус се отчита повишаване на телесната температура, слабост, главоболие и миалгии.

Освен типичната клинична картина на гениталния херпес, макар и значително по-рядко могат да се наблюдават атипични форми. Такива са: фурункул, екскориации, неспецифичен еритем, линеарни фисури по препуциума , макули и папули по glans penis. Търсенето на анамнеза за генитален херпес е изключително важно при такива случаи с оглед коректното терапевтично поведение.

Във форума по тази тема при МЪЖЕ можете да влезете от ТУК

Във форума по тази тема при ЖЕНИ можете да влезете от ТУК

8. Каква е клиничната картина при генитален херпес?

В зависимост от характера и динамиката на клиничните промени и възможността за автоинокулация на инфекцията от друга кожно-лигавична зона, се дефинират следните форми на генитален херпес:

  • първичен генитален херпес
  • първи епизод с генитални промени на не-първичен херпес
  • рецидивиращ генитален херпес
  • асимптоматична инфекция
Във форума по тази тема при МЪЖЕ можете да влезете от ТУК

Във форума по тази тема при ЖЕНИ можете да влезете от ТУК

9. Каква е етиологията и патогенезата на гениталния херпес?

Гениталният херпес е най-честата причина за улцеративни изменения в областта на гениталиите както в икономически развитите, така и в развиващите се страни. Доказана е неговата значимост по отношение разпространението на ХИВ-инфекцията. Влиянието му върху психологическото и психосоциално развитие на засегнатите индивиди е отдавна описано и поставя изпитание пред всеки лекар.

Гениталния херпес е инфекция, причинена от човешки херпесен вирус, който за краткост в медицинската литературата се означава с латинската му абревиатура – HSV (Herpes Simplex Virus). Съществуват 2 типа херпесен вирус – HSV-1 и HSV-2. Инфектирането с HSV-2 води до развитие на болшинството от случаите с herpes simplex genitalis. Според класическите описания HSV-1 е етиологичния причинител на herpes simplex labialis. През последните години в резултат на активните проучвания на херпесната инфекция беше установено, че HSV-1 причинява и част от случаите на генитален херпес. Смята се, че причина за това са разнообразните сексуални техники и най-вече честите оро-генитални сексуални контакти.

Честотата на гениталния херпес варира в различните страни и региони, поради демографски, поведенчески и културни фактори.

Инфектирането с HSV става при директен или сексуален контакт с носител на инфекцията. През последните десетилетия беше установено, че освен от индивид с активни лезии, инфектирането може да настъпи и при контакт с лице, което е в стадий на асимптоматично разпръскване на вируса. Смята се, че инфекцията с HSV-2 протича асимптоматичо при 65-80% от хората, като в 3% от времето те отделят вируса върху повърхността на кожата си, независимо от липсата на клинични оплаквания. Този феномен се означава като viral shedding (вирусно разпръскване) и се наблюдава най-вече в периодите преди и след клинично проявени рецидиви. Най-често областите на асимптоматично разпръскване при гениталния херпес са вулвата и шийка на матката при жените, препуциум при мъжете и уретра и перианална област при двата пола.

Във форума по тази тема при МЪЖЕ можете да влезете от ТУК

Във форума по тази тема при ЖЕНИ можете да влезете от ТУК