3. Генитален херпес и бременност
Клиничните характеристики на herpes simplex genitalis по време на бременност не се различават от тези при останалата популация. Причината тази комбинация да бъде обект на многобройни научни изследвания е риска за предаване на инфекцията от майката на плода или новороденото. Честотата на такава комбинация зависи в много голяма степен от честотата на HSV-2 носителството в популацията. Развитието на HSV-инфекция при новороденото обаче води до тежки увреждания на вътрешните органи и ЦНС и рядко има благоприятен изход.
Предаването на инфекцията най-често става в хода на раждането, но макар и рядко е възможно да настъпи и по време на интраутеринното развитие на плода. Рискът за плода зависи от срока на бременността и формата на инфекцията. Най-висок риск за новороденото носи клинично-проявена първична инфекция през последния триместър на бременността, и то най-вече около периода на раждането. Приема се, че риска при пореден рецидив не е толкова висок, което се дължи на протективната роля на вече образуваните антитела.
При жени с активни лезии в момента на раждането трябва да се има предвид възможността за раждане по оперативен път. При липса на клинични прояви на болестта се препоръчва нормално раждане. С цел избягване инфекция на новороденото при бременност се препоръчва серологично изследване на двамата родители. В случай на серонегативна майка и серологично позитивен баща се препоръчва супресивно лечение при бащата, независимо от липсата или наличието на клинични симптоми. Тази мярка се препоръчва поради възможност за предаване на инфекцията на жената в хода на бременността чрез асимптоматичното разпространяване на вируса.