1. Какво е лечението на шизофренията?

При психичните разстройства става въпрос за болести, при които засягането (нарушена обмяна на веществата) е в мозъка. Основни терапевтични средства, прилагани в терапията на Шизофренията са невролептиците. Те са ефективни при следните прицелни симптоми в острата фаза на лечението:

  • психомоторна възбуда- неконтролируемо моторно, говорно и вътрешно неспокойствие с известна несръчност, безцелна активност, скачане, разрушителност и сериозни агресивни прояви
  • афективно напрежение- нарушение на възприемането на чувства, изразяването и контрола на чувства, немотивирано чувство за застрашеност
  • психотични сетивни измами - слухови, зрителни, мирисни и тактилни халюцинации, болния може да възприема сигналите като външни или идващи от самия него
  • налудно мислене - прогрешни, субективни убеждения, които по никакъв начин не могат да бъдат коригирани, независимо от реалността и наличните доказателства за това
  • кататонни разстройства- нарушения на волята, като двигателна застиналост, прекъсване на комуникацията на болния с околния свят или състояния на внезапна силна възбуда
  • психотични нарушения на "Аза"- собствени мисли и преживявания се преживяват като повлияни или управлявани отвън до пълна загуба на контрол върху мислите и чувствата

Съвременната психиатрична наука разделя медикаментите наричани в миналото невролептици на "типични" и "атипични" антипсихотици. Втората група включва нова генерация от медикаменти, които са също толкова ефективни, но с по-благоприятен профил на странични ефекти. В описанието на прицелните симптоми, става ясно, че познатите досега медикаменти са по-ефективни към позитивните симптоми на заболяването и по-слабо ефективни или неефективни към негативните болестни симптоми. Целта на фармакологичната индустрия е създаване на медикаменти отчетливо повлияващи негативните симптоми на Шизофренията, свързани с дългосрочната инвалидизация на тези пациенти.

Структурирането и избора на терапевтична стратегия се определят от фазата на заболяването, предишният "опит" с медикаменти и тяхната поносимост. Докато лечението в острата фаза е изключително медикаментозно и има за цел бързото и пълно овладяване на описаните прицелни смптоми, във фазата на поддържаща и противорецидивна терапия вниманието е фокусирано към качеството и продължителността на ремисиите, добрата поносимост към медикамента и осигуряване на съдействие на пациента за дългосрочното (понякога да края на живота) лечение.

В тази фаза освен медикаментозно лечение е важно включването на редица психосоциални рехабилитационни процедури, ранното връщане на пациента към обичайната му семейна и трудова среда. Това намалява рисковете от дезадаптация, изолация и инвалидизиране.

2. Какви са перспективите?

Правило на третините - в рамките на десет годишно проследяване една трета от пациентите остават тежко болни, една трета се подобряват значително, а друга една трета остават увредени в различна степен.

Имало е много опити да се идентифицират характерни признаци, които предсказват изхода за даден пациент. Прогностичните показатели са опит да се изработи рационален отговор на този въпрос. Някои от факторите за лош изход са мъжки пол, бавно и неясно начало, нисък успех в предболестния период, недобра социална позиция на родителите, предимно негативни симптоми на заболяването. Нито един от тези фактори самостоятелно не е достатъчен за прогноза, но ако повечето от тях са налице е твърде вероятно болестта да има хронично протичане.

3. Как протича заболяването в активния стадий?

Могат да се регистрират няколко типа на протичане:

  • прогредиентно протичане - непрекъснато, без пристъпи протичане, с прогресивно обогатяване на симптомите и нарастващ дефицит на личоността. Завършва с изразен дефицит на функциониране в обществото. Този тип на протичане се нарича още злокачествена Шизофрения
  • пристъпно-прогредиентно протичане - болестния процес протича непрекъснато, но на този фон са налице очертани пристъпи, следвани от епизоди на частично повлияване на симптомите
  • ремитентно протичане - това е доброкачествен ход на протичане на Шизофренията. При него разстройството протича с очертани остри пристъпи, завършващи с пълни ремисии, без дефицит на личността.
  • еднопристъпна Шизофрения - остър пристъп, завършващ с пълно оздравяване или остър пристъп завършващ с недълбок дефицит на личността, без съществено засягане на функционирането

4. Как може да започне заболяването?

Началния стадий приблизително може да се групира в следните най- чести варианти:

  • обедняване на личността с понижена активност, откъснатост от реалността, мечтателност, маниерност в поведението, повишено влечение към тайнството, спиритизма, окултизма и всичко, което откъсва от реалността
  • начало с натрапливи идеи, мъчителен страх от полудяване и загуба на контрол, социална изолация, поради страх от компрометиране, налудна убеденост в някои телесни недостатъци
  • начало със слабост, чувство на лесна уморяемост, загуба на хигиенни навици, социална изолация, хипохондрични опасения
  • начало с емоционална неустойчивост, немотивирани състояния на сълзливост и меланхолия, еротични фантазми. Поведението е маниерно и ексцентрично
  • начало с мания или депресия с възбуда, тревожност и витална застрашеност или с апатия, ограничени интереси, желание за самоуийство
  • начало с остър шизофренен епизод "налудност на озарението"

5. Кои са рисковите фактори?

Шизофрения се установява във всички култури в света. Известни различия в отделни страни се дължат главно на диагностичните различия. Парадоксално, болестта присъства в населението, въпреки намалената фертилност (повечето болни нямат деца поради социалната инвалидизация, която болестта предизвиква).

Епидемиологичните проучвания установяват, че пациентите принадлежат към ниските социоикономически групи. Ниският социален статус е резултат, а не причина за шизофренията. Изследването на социално-икономическото състояние на родители на болни от Шизофрения показва, че то не се различава съществено от общата популация.

Половите различия обаче са обект на внимание. Мъжете имат по-ранна възраст на начало и по-неблагоприятно предболестно функциониране, по-изразени негативни симптоми и по-изразени структурни мозъчни абнормности, измерени с невроизобразителни техники. Жените по-често имат афективни симптоми, слухови халюцинации, параноя. По-рядко имат негативни симптоми.

6. Има ли значение наследствеността?

Установено е, че честотата на Шизофрениите сред роднините по пряка линия са около 4% в сравнение с около 1% при останалите индивиди.


При проучвания на близнаци е установено, че почти 70% от податливостта към Шизофрения е следствие на генетични фактори, в останалите 30% значение имат факторите на средата.

7. Какво е разпространението на заболяването?

Разпространението на шизофренията не зависи от видимите демографски различия между страните. Едногодишната болестност е приблизително 0,5% както на Изтока така и в Запада. "Рисковата възраст" е около 16 до 39 година. Мъжете развиват заболяването в по-ранна възраст в сравнение с жените.

Взети заедно, проучванията показват пожизнен риск за Шизофрения в общата популация –1 %.

8. Кои са най-важните симптоми?

Позитивни изкривявания и прекомерност на нормалните функции:

  • налудности (изкривявания намисленето)
  • халюцинации (изкривяване на възприятията)
  • разстройство на комуникацията
  • дезорганизирано поведение

Негативни симптоми или понижение на нормалните функции:

  • бедност на речта
  • понижена годност за изразяване на емоции
  • загуба на способност за изпитване на емоции
  • неспособност да се започне и поддържа целенасочено поведение
  • хипоактивност
  • снижен афект (настроение)
  • пасивност и безинициативност
  • снижена жестова комуникация чрез лицеизраз, поглед, модулация на гласа, поза
  • лошо самообслужване
  • снижена социална активност

9. Кои са най-честите типове Шизофренни разстройства?

  • параноидна Шизофрения - най-добре разпознавания тип, често с него се индентифицират всички болни от Шизофрения. Характеризира се с неоснователен страх от преследване, болните са напрегнати, с дезорганизирано поведение, изглеждат объркани. Могат да споделят че чуват, виждат или усещат неща, недостъпни за другите. Чувствайки се застрашени могат да нападнат, за да се защитят.
  • кататонна Шизофрения - характеризира се със значително нарушение на двигателната активност. Може да се наблюдава негативизъм, заставане в неподвижни пози или възбуда, както и смяна на възбуда и застиналост.
  • хебефренна Шизофрения - с начало най-често в юношесвото, преди 25г. възраст. Свързана е със значителен регрес, дезорганизирано поведение. Болните са активни, хаотични имат лош контакт с околните, често се смеят без причина, гримасничат.
  • проста Шизофрения - началото е бавно, подмолно и незабележимо. Постепенно болните се затварят в себе си, стават апатични и безразлични. Губят подтиците, мотивацията си, желанието за активен и пълноценен живот.

10. Какво е Шизофренията?

Основните характеристики на заболяването са свързани с погрешно тълкуване и интерпретация на събитията в реалността.

Наблюдават се отклонения в мисленето и възприятията. Емоционалните реакции са или несъответни или с чувство на безразличие. Яснотата на съзнанието, спомена и интелектуалните възможности обикновено са съхранени, но с течение на времето се наблюдава упадък. Нарушенията засягат най-основни функции, които дават чувството на човек за индивидуалност, неповторимост, самостоятелност.