1. Как да се предпазим от грип?

Важно е да се знае, че всеки трябва сам да избере начина по който да се предпазва от грип. Изборът на средство зависи от състоянието на организма – здраве или наличие на заболяване, прекарани наскоро заболявания, снижен имунитет и др. Според специалистите, поголовното прилагане на определени средства е излишно и доста скъпо.

Предпазването от грип включва:

  • общи мерки – здравословен начин на живот, избягване на заразени от грип в моментите на епидемия и др.
  • стимулатори на имунната система – респивакс, вронховаксом, ехинацея и подобни
  • противогрипни ваксини

Противогрипната ваксинация представлява имунизация с ваксина от неактивни причинители на заболяването. При производството на ваксина трябва да бъдат съблюдавани последните препоръки на Световната Здравна Организация, така, че антигенния състав на ваксината да съответства на актуалните щамове, които причиняват епидемията.

Ефектът на ваксините е най-значим при хората над 65г. възраст, сърдечно и белодробно болните, във връзка с предотвратяването на изостряне на наличното заболяване и развитието на усложнения както от него, така и от страна на грипа.

Противогрипната ваксина предпазва само от тези щамове, за които е създадена. Целта е в организма да се изградят антитела срещу очакваните за сезона грипни вируси, които ако не да предотвратят заболяването, то да помогнат за протичане в по-лека форма. Изграденият по този начин имунитет по принцип е нетраен – около 6 месеца, но обикновено следващата грипна епидемия се причинява и от различни вируси, при което еднократната ваксинация няма да ни предпази от вирусите, които ще се появят следващия грипен сезон.

При имунизиране на деца е важно да се знае, че те трябва да бъдат здрави към момента на поставяне на ваксина, да нямат алергия към яйчни продукти и неомицин, да са понасяли нормално предишни имунизации.

2. Какво е лечението на грипа?

Симптоматично лечение:

  • достатъчно почивка
  • прием на много течности – над 1,5л. дневно, може да се използват и плодови сокове
  • здравословно хранене – въпреки липсата на апетит е важно поемането на необходимите хранителни вещества, тъй като организмът, особено при заболяване от грип има нужда от "гориво". Избягвайте тежките, мазни храни и запържени ястия.
  • избягване на алкохол и тютюнопушене
  • медикаменти за облекчаване на симптомите – облекчаващи болката, намаляващи температурата, витамини

Лечение, насочено срещу грипния вирус и евентуалните бактериални суперинфекции:

  • Амантадин (и подобни) – оказва антивирусен лечебен ефект единствено когато неговия прием започне в началните етапи на заболяването
  • антибиотици – при бактериална вторична инфекция. Изборът на антибиотик е по преценка на лекаря или въз основа на проведени микробиологични изследвания за доказване на специфичния бактериален причинител (антибиограма).

При възрастни пациенти на легло, със съпътстващи заболявания е необходимо провеждането на профилактика срещу тромбоза – антиагреганти и антикоагуланти.

Не прибързвайте да използвате антибиотик при първите прояви на дихателна инфекция или грипоподобни симптоми! Той се включва в терапията при проява на белези на бактериална инфекция – гнойна секреция от носа, гнойни храчки, повторно повишаване на температурата и др. Антибиотикът не е ефективен срещу грипния вирус.

3. Каква е диагностиката на грипа?

Обикновено диагнозата се поставя клинично, въз основа на наличните оплаквания на пациента. Почти винаги са налице и данни от противоепидемичните служби за наличието на вирусен "фон" от определени типове вируси.

Не винаги е сигурно поставянето на диагнозата на базата на наблюдаваните симптоми. В такъв случай през първите дни от заболяването е възможно доказване на вируса във вода от гърлена промивка. До 1-2 седмици е възможно и доказването на повишен титър на антитела в кръвта (хемаглутининови).

4. Каква е прогнозата на грипа?

Обикновено прогнозата е благоприятна, заболяването протича в рамките на 1-2 седмици и завършва с оздравяване.

Прогнозата се влошава при развитие на усложнения, които могат да бъдат и животозастрашаващи. Подобно развитие най-често се наблюдава при хора с нарушени защитни сили (имунокомпрометирани болни) или с налични други, съпътстващи заболявания. При тези болни грипът може да доведе до обостряне на придружаващото заболяване, до декомпенсация, до поява на усложнения от страна на грипа (напр. грипна пневмония) и до възникване на животозастрашаващо състояние или смърт.

При хората в третата възраст протичането на грипа по правило е по-тежко поради наличието на различни съпътстващи, хронични заболявания – сърдечно-съдови, белодробни, диабет и други. Дори и леката грипна симптоматика не трябва да се пренебрегва, а да се обърне особено внимание както на грипа, така и на хроничното заболяване.

Причина за по-тежко протичане на грипа може да бъде и неправилното или закъсняло лечение. Особено опасна е късната диагноза на някое от възможните усложнения.

5. Какви са усложненията на грипа?

Особено застрашени са децата и хора в напреднала възраст със съществуващи заболявания и пациенти с понижени защитни сили!

Най-често се наблюдава развитие на нова, допълнителна, бактериална инфекция (суперинфекция) във вече засегнатите от грипния вирус органи.

Наблюдават се 3 типа пневмонии като усложнение на грипната инфекция:

  • първична хеморагична (с кръвоизливи) грипна пневмония – често завършва със смърт
  • интерстициална грипна пневмония
  • вторична бактериална грипна пневмония (най-често)

Освен гореизброените пневмонии, като други усложнения могат да се развият синуит, отит, сърдечно засягане (миоперикардит), засягане на мозъка и обвивките му (менингоенцефалит) и др.

6. Какви са симптомите на грипа?

Характерно за грипа е внезапното начало, което може да включва следните симптоми:

  • втрисане
  • повишена температура
  • общо неразположение
  • главоболие
  • кашлица с оскъдни жилави храчки
  • болки и зачервяване на гърлото
  • секреция и запушване на носа
  • болки по мускулите

Тези симптоми обикновено се наричат "грипоподобни". По правило температурата се задържа 2-3 дни. Нейното повторно покачване обикновено означава вторична инфекция.

7. Какво е епидемия и пандемия?

За епидемия се говори при неочаквано увеличение на скоростта на поява на случаи от дадена болест до стойност над нормалната, засягаща голям брой хора и разпространена на голяма площ.

Разпространението на дадено заболяване по целия свят се обозначава като пандемия. За последните 100 години е имало три грипни пандемии:

  • през 1918г. "Испански грип" - А(H1N1)
  • през 1957г. "Азиатски грип" - А(H2N2)
  • през 1968г. "Хонгконгски грип" - А(H3N2)

Тези пандемии са взели милиони жертви по целия свят. Това се случва поради способността на грипните вируси да мутират – както вътре в себе си, така и обменяйки гени помежду си. В първия случаи се касае за точкови мутации (антигенен drift) във вирусния геном, което води до поява на нов поддтип и развитието на епидемии, във втория случай – при размяна на части между различни грипни щамове (антигенен shift) и появана нов вирусен щам – може да се появи пандемия.

Човешката популация изгражда нетраен имунитет срещу подтиповете на различните грипни вируси и за това по време на епидемия заболяването се ограничава в някакви рамки.

Към новопоявилият се щам няма развит имунитет, който да спре разпространението му, поради което е възможно възникването на пандемия.

8. Какъв е инкубационния период на грипа?

Инкубационният период (периода от заразяването до изявата на първите симптоми) е от 12 до 48 часа.

Човек, след заразяване с грип започва да го разпространява 1 ден преди изявата на първите симптоми, т.е. все още се чувства здрав, но разпространява вируси сред околните. След началото на заболяването това разпространение на вируси от болния може да продължи от 3 до 7 дни, като при деца този период може да е по-дълъг. При някой хора, инфектирани с вируса на грип може да липсват белези на заболяване, но въпреки всичко те да разпространяват инфекцията в обществото.

9. Как въздейства грипният вирус на организма?

Грипният вирус атакува ресничестите клетки, покриващи дихателните пътища (ресничест епител на дихателните пътища), залавя се за тях и ги разрушава. Засяга се цялата дихателна лигавица с увреждане на кръвоносни съдове и поява на оток и микрокръвоизливи.

Една бактериална инфекция може да създаде благоприятни условия за развитието на грипна пневмония и обратно - увредата на клетките, покриващи дихателните пътища, предизвикана от действието на вирусите, благоприятства развитието на бактериална инфекция (суперинфекция, насложена върху грипната), наприме със стафилококи (вид бактерии).

10. Какво представлява грипът?

Грипът (инфлуенца) е инфекциозно заболяване, с което всеки от нас се е сблъсквал повече или по-малко и всеки от нас е прекарвал в по-лека или по-тежка форма.

Причинява се от три групи грипни вируси - А (два подтипа), В и С. Тип А се разделя в подтипове, според характеристиките на две повърхностни белтъчни молекули. Подтиповете се отбелязват по следния начин: А (H1N1), като цифрите след обозначението на белтъчните молекули е специфично за подтипа. Тъй като тези вируси са слабо устойчиви на топлина и изсушаване, типичното разпространение на заболяването е характерно за влажните и студени месеци от годината. В тези месеци на годината обикновено се събират по-големи групи хора на затворени места (градски транспорт, учреждения и др.), което също способства за бързото и широко разпространение на инфекцията.

Грип тип А и В са разпространени по целия свят и се проявяват предимно през зимата под формата на епидемии. Грип С се появява единствено спорадично и води до заболяване с леко протичане.

Грипните вируси се разпространяват по въздушно-капков път - при кашлица, кихане, говор. Вирусите навлизат в носа, гърлото или белия дроб и започват бързо да се размножават в клетките на лигавицата. Предаването на вирусите на грипа по контактен път (чрез допир до заразени повърхности) е доста по-рядко.