СПИН (HIV) - обща информация

1. Съществува ли риск за плода при развитие на СПИН или заразяване с HIV по време на бременност?

При развитие на HIV инфекция или СПИН по време на бременността съществува голям риск ( 15-20% без лечение на майката) за предаване на инфекцията в плода и новороденото преди раждането, по време на самото раждане и чрез кърменето след раждането.

2. Кой боледува от СПИН, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?

За последните две десетилетия, повече от 40 милиона души в целия свят са заразени с HIV, повече от 20 милиона са починали от СПИН и усложненията му, като повече от 90% от тези хора живеят в развиващите се страни. Това дава основание в наши дни да се говори за "СПИН-епидемия". Епидемията заема застрашителни размери в субсахарна Африка, където повечето от половината смъртни случаи при възрастните са вследствие на СПИН. В Африка е голям и броят на заразените от майките си деца. Могат да бъдат заразени и да боледуват хора във всякаква възраст, но рисковото поведение определя предимно малда възраст на заразените с HIV и боледуващите от СПИН. В България, все още, инфекцията с HIV и СПИН са срещат сравнително рядко, предимно сред определени рискови групи.

На висок риск от заразяване с HIV и развитие на СПИН, впоследствие, са изложени следните групи от населението:

• хора, употребяващи общи игли и/или спринцовки за инжектиране на венозни наркотици или други непозволени вещества
• хора, които имат сексуален контакт (вагинален, орален или анален) с човек, заразен с HIV
• хора, страдащи от болести, предавани по полов път като сифилис, генитален херпес, хламидиална инфекция, гонорея, бактериална вагиноза и др; изглежда наличието на тези заболявания обуславя известна предразположеност към заразяване с вируса на СПИН
• хора, които често сменят интимните си партньори и не използват предпазни средства като презервативи при осъществяване на полов акт
• проститутки
• хомосексуалисти - аналният сексуален контакт е установен като най-високо рисков за предаване на вируса HIV, най-вероятно поради лесната ранимост на лигавицата на правото черво; неслучайно заболяването е открито при хомосексуални мъже; в съвременни дни, обаче, сред новооткритите случаи се покачва честотата на заразените хетеросексуални хора
• хора, на които се налага често преливане на кръв или кръвни продукти като хемофилици и др. - в развитите страни тази група е изложена на минимален риск след въведеното рутинно тестуване на дарителската кръв и кръвни продукти за антитела срещу HIV, но в някои развиващи се страни, този начин на заразяване е все още актуален и обуславя такава рискова група от населението

Както при всяка инфекция, организмът осъществява защитна реакция чрез своята имунна система. Паралелно с това, обаче, HIV унищожава CD4+ лимфоцитите, които са много важен елемент на същата тази имунна система. В борбата си с вируса имунната система произвежда специфични белтъчни молекули, наречени антитела, които се свързват с вируса и улесняват неговото унищожаване. Имунният отговор срещу HIV се осъществява и от специфични имунни бели кръвни клетки, наречени макрофаги и естествени клетки-убийци, които унищоважат вируса. Предполага се, че имунният отговор спомага за унищожаването и на заразените с HIV CD4+ лимфоцити, което задълбочава отслабването на имунната система.

Изработването на антителата срещу HIV изисква определен период от време, обикновено около 6 месеца. След този период антителата се откриват в кръвта на заразения. Тези антитела нямат защитна роля и не водят до оздравяване и очистване от инфекцията. В практиката те служат за поставяне на диагнозата "HIV инфекция". Тъй като антителата се появяват след 6 месеца, става ясно, че по време на първичната HIV Инфекция или острия HIV синдром, тестът за тях ще даде отрицателен резултат и диагнозата не може да бъде поставена.

3. Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване СПИН?

Интервалът от заразяването до изявата на първите симптоми се нарича инкубационен период на заболяването. Времето от настъпването на HIV инфекцията до развитието на СПИН варира значително. Някои хора развиват усложненията на HIV инфекцията, които определята СПИН, в рамките на 1 година от заразяването, докато други нямат никакви оплаквания в продължение на 20 и повече години. Причината за тези различия не е ясна. Средният период, за който инфекцията с HIV прогресира до СПИН е 8-10 години. За заразените около раждането деца този период е около 5 години.

Веднъж заразен с HIV, инфектираният човек е заразноопасен за околните. След отшумяването на първичната HIV инфекция, вирусът освен в кръвта се размножава активно и в лимфните възли и гениталните секрети, което прави и секуалния контакт рисков за заразяване (освен контакта със заразена кръв).

4. Какво става след като човек се зарази с HIV?

Щом се озоват в тялото, HIV вирусите попадат в кръвта и там избирателно "атакуват" и навлизат в един подвид бели кръвни клетки- Т-хелпери, които играят важна роля в човешката имунна система. Използвайки генетичния материал на Т-хелпера, вирусите се възпроизвеждат в милиарди копия, които предизвикват "пръскане" на клетката. В резултат на това лимфоцитът загива. Предполага се, че останалата част на имунната система допълнително спомага за намаляване броя на Т-хелперните лимфоцити като унищожава тези от тях, заразени с HIV. Освободените при загиването на клетката умножени вирусни частици атакуват нови Т-хелпери в които цикълът се повтаря. Процесът, при който вирусът HIV атакува и унищожава CD4+ лимфоцитите, продължава с променливи темпове, но непрестанно, през всички фази на HIV-инфекцията, включително и СПИН.

В рамките на първите 2-6 седмици след заразяване с HIV при повече от половината инфектирани се развива първична HIV Инфекция (или остър HIV синдром), който наподобява грип или картината на инфекциозна мононуклеоза и може да трае няколко седмици. През това време имунната система на тялото започва "борба" с вируса и той не може да се възпроизвежда в големи количества. С течение на времето това противодействие на защитната система води до изчезване на оплакванията и заразеният отново се чувства добре.

В последващия безсимптомен стадий вирусът продължава да се размножава в кръвта и да унищожава CD4+ лимфоцити, без заразеният да изпитва каквито и да било оплаквания. Освен в кръвта, вирусът се разпространява и размножава в цялото тяло, особено в лимфните възли (те са основни органи на имунната система), мозъка и гениталните секрети.

В един момент (обикновено повече от 10 години след момента на инфектирането) броят на Т-хелперите спада под един критичен праг. На този етап имунната система е много тежко потисната и настъпва СПИН. Синдромът на придобитата имунна недостатъчност се изявява в тежко изконсумиране на цялото тяло, усложнения от страна на мозъка и нервите и опортюнистични инфекции и неоплазми (ракови заболявания, злокачествени заболявания), които рядко се наблюдават при хора с нормална имунна система.

5. По какъв начин човек се заразява с HIV?

HIV се открива в кръвта и гениталните секрети (семенна течност-сперма, вагинален секрет, простатен секрет) на всички, заразени с вируса, независимо дали имат или нямат симптоми. Заразяването може да се осъществи когато кръвта или гениталните секрети на заразен човек влязат в контакт директно с кръвта или с лигавицата, която покрива вагината и влагалището, главичката на пениса, аналната област и ректума, устата или очите на здрав човек. Заразените секрети или кръв могат да пренесат вируса и през "пробив" в кожната покривка на тялото като ранички, язви или убождане с игла.

Най-честите пътища на заразяване с HIV в световен мащаб са:

сексуален контакт - това е най-честия път на инфектиране; доказано е предаване на вируса от мъже на мъже, мъже на жени, жени на мъже и жени на жени при осъществяване на вагинален, анален и орален секс; докато в първите години след откриването на СПИН, разпространението на HIV инфекцията са наблюдава предимно сред мъже-хомосексуалисти, днес заразяването по време на сексуален контакт се наблюдава по-често при хетеросексуални двойки. За най-рисков сексуален контакт се смята аналното сношение без използване на презерватив.

използване на общи игли и спринцовки - това се наблюдава предимно при венозни наркомани, но също така и при лица, които използват общи игли и/или спринцовки при инжектиране на анаболни стероиди (за бързо нарастване на мускулна маса), при правене на татауировки или пиърсинг

предаване на вируса от заразена майка на новороденото дете по време на бременността, по време на самото раждане или при кърменето след раждането - вирусът може да се премине в плода през плацентата; по време на раждането заразена кръв и влагалищни секрети от родовите пътища на майката влизат в контакт с лигавиците на плода; след раждането вирусът може да се предаде на кърмачето с майчината кърма. Приблизително 1/4 до 1/3 от нелекуваните майки, заразени с HIV, предават инфекцията на своите бебета.Този риск се намалява при лекуване на майката по време на бременността и раждане чрез цезарово сечение.

преливане на заразена кръв и кръвни продукти - това се е наблюдавало предимно в началото на HIV- и СПИН-епидемията, преди изработването на тестове, които да открият вируса в кръвта и преди прилагането на методите за обработка на дарителската кръв, които унищожават HIV. През 80-те години по този начин са се заразявали хора, на които е била преливана кръв, хемофилици и други, страдащи от болести на кръвосъсирването; в наши дни рискът за заразяване с HIV при преливане на кръв и кръвни продукти е сведен почти до нула.

контакт със заразена кръв или със замърсени със заразена кръв инструментариум и предмети - този начин е възможен най-вече при медицински персонал, работещ с кръв (хирурзи, лаборанти, мед. сестри и др.) и се осъществява най-често при убождане и порязване или пръскане в окото. Теоритично, заразяване по този начин може да се осъществи при използване на общо ножче за бръснене или четка за зъби, които могат да причинят разкървяване на кожата или лигавицата на устата и контакт на микроскопични количества заразена кръв с кръвта и лигавицата на приемника; на практика такива случаи почти не са наблюдавани.

Не съществуват доказателства (или много ограничени такива), че вирусът HIV може да се предаде при обичайни битови контакти като използване на общи прибори за хранене, разговор, прегръдка или ръкостискане, ползване на една и съща тоалетна чиния, използване на общи хавлии или плуване в басейн, дори целувка (хипотетично при целувка може да се осъществи заразяване ако и двамата души имат открити ранички или язвички и кръв в устата). Това е така, защото не е доказано наличие на вируса в урината, сълзите и изпражненията, а концентрацията му в слюнката е изключително ниска (освен това в слюнката най-вероятно има вещества, които намаляват способността на вируса да "заразява").

Не е наблюдавано заразяване след ухапване от кръвосмучещи насекоми.

6. От какво се причинява СПИН?

СПИН се причинява от вируса на човешката имунна недостатъчност - HIV. HIV е открит през 1983 год, 2 години след описването на първите случаи на СПИН в Лос Анжелес и Ню Йорк в САЩ.

HIV спада към група вируси, наречени Ретровируси. Генетичната информация на HIV, необходима за възпроизвеждането му, представлява молекула рибонуклеинова киселина (РНК).

HIV е неустойчив на условията на външната среда. HIV предизвиква особен вид инфекция, наречена "бавна инфекция" и проявява склонност да се изменя чрез мутиране при постоянното си възпроизвеждане и размножаване. Вирусът HIV унищожава или тежко уврежда определени клетки на човешката имунна система (CD4+ лимфоцити).

7. Какво представляват Синдромът на Придобитата Имунна Недостатъчност (СПИН) и HIV инфекцията?

HIV е съкращение от английското "вирус на човешката имунна недостатъчност". Имунната система на организма е изградена от редица високо специализирани органи, клетки и белтъчни молекули и осигурява защита на тялото от бактерии, вируси, гъби и други чужди за него микроорганизми, както и осъществява контрол над процесите, които водят до развититето на злокачествени заболявания (различни видове рак, тумори и злокачествени заболявания на кръвта). Нормалната имунна система унищожава чуждите агенти и раково променените клетки и в резултат на това организмът се запазва здрав или се развива заболяване, което завършва с оздравяване след определен период и очистване на тялото от причинителя му.

HIV инфекцията е бавно развиващо се и прогресиращо заболяване, което преминава през няколко стадия. HIV присъства в тялото по време на всички стадии и очистване не настъпва. Такъв тип инфекция се нарича "бавна инфекция".

Вирусът на човешката имунна недостатъчност (HIV) причинява отслабване на имунната система като унищожава един вид високо специализирани имунни бели кръвни клетки, наречени Т-хелперни лимфоцити или CD4+ Т-лимфоцити. Тези клетки играят много важна роля в осъществяването на защитен имунен отговор срещу "атакуващите" организма бактерии, вируси и други микроби. Когато HIV унищожи значителен брой Т-хелпери човек става уязвим на много на брой различни видове инфекции, които нормално не могат да се развият у здрав индивид. Тези инфекции се наричат опортюнистични, тъй като имат "възможността" да се изявят само ако имунната система на организма е значително отслабена. Освен това, HIV инфекцията обуславя висок риск за развитие на някои видове рак, заболяване на мозъка и нервите, силно отслабване на тегло и смърт.

Целият спектър от симптоми и развили се инфекциозни и други заболявания, които се наблюдават при тежко увредена от инфекцията с HIV имунна система, се нарича Синдром на Придобитата Имунна Недостатъчност или СПИН. Следователно СПИН е само крайната, разгърната фаза на HIV инфекцията. Болните от СПИН умират обикновно от някаква инфекция или злокачествено заболяване.