1. Съществува ли риск за плода при развитие на хепатит С по време на бременност?

Не съществуват убедителни доказателства в полза на твърдението, че развитието на хепатит С по време на бременността може да предизвика аборт, преждевременно раждане или увреждания на плода.

Съществува малък риск за заразяване на новороденото с вируса на хепатит С по време на раждането от болна от хепатит С майка. Няма данни за предаване на вируса от болна майка на новороденото при кърмене.

2. Кой боледува от вирусен хепатит С, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?

Хепатит С представлява около 15-20% от всички случаи на остър вирусен хепатит и е най-честият хроничен вирусен хепатит в Европа и Северна Америка. Около половината от случаите на чернодробна цироза и значителна част от случаите на чернодробен рак настъпват на фона на хроничен хепатит С. 3% от световното население е заразено с HCV. Честотата на заболяването е различна в различните части на света. Броят на новозаболелите от хепатит С е намалял десетократно в сравнение с 80-те години. Това се дължи най-вече на въведеното рутинно изследване на донорската кръв и кръвни продукти за носителство на хепатит С и на повишеното съзнание за предпазване от СПИН между венозните наркомани и другите рискови групи (двете заболявания имат общи механизми на предаване).

Могат да бъдат засегнати хора във всяка възраст. Определени групи от населението са изложени на по-висок риск за заразяване с вируса на хепатит С:

  • хора, на които е прелята кръв или кръвен продукт или на които е трансплантиран орган от донор, при който по-късно е доказан хепатит С
  • венозни наркомани
  • пациенти на хемодиализа и страдащи от болести на кръвосъсирването, което налага често преливане на кръв и кръвни продукти
  • сексуални партньори на болни от хепатит С (рискът е по-нисък отколкото в горните групи)
  • новородени от майки, болни от хепатит С (рискът е по-нисък отколкото в горните групи)

Имунната система на организма осъществява защитна реакция (имунен отговор) срещу вируса на хепатит С при заразяването с него. Поради генетичното разнообразие на HCV и мутиралите му варианти в един човек, в 85% от случаите имунният отговор не е ефективен (не може да елиминира вируса от тялото) и тогава се развива хроничен хепатит или носителство. След преболедуване от хепатит С (остър) е възможно повторно заразяване с друг генотип на HCV и развитие на заболяването наново както и хронифицирането му. Изследванията за потвърждаване на диагнозата (виж по-долу) откриват антитела (белтъци), насочени срещу вируса на хепатит С, в кръвта на болния, но те нямат изявена защитна роля в преобладаващия брой случаи.

3. В продължение на колко време е заразноопасен болният от вирусен хепатит С?

Болният е заразноопасен (концентрацията на вирусите в кръвта му е голяма) в края на инкубационния период и по време на заболяването.
Болните с хроничен хепатит С и носителите (тези които са заразени, но никога не са имали оплаквания или промяна в изследванията) могат в 95% от случаите да бъдат заразноопасни през целия си живот.

4. Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване вирусен хепатит С?

Интервалът между първия контакт на организма с вируса и изявата на първите симптоми на болестта се нарича инкубационен период. Инкубационният период на вирусния хепатит е от 15 до 180 дни, но най-често е около 2 месеца.

5. По какъв начин човек се заразява от хепатит С?

Вирусът на хепатит С се предава предимно чрез кръвта. Венозното инжектиране на наркотици или други неразрешени вещества с общи игли и спринцовки е най-честият начин на заразяване. Рискът за предаване на хепатит С по полов път е значително по нисък в сравнение с този при хепатит В. За да настъпи заразяване в повечето случаи е необходим контакт между заразена кръв и кръвта на евентуалния приемник.

Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит С са:

  • използване на общи игли и спринцовки при венозни наркомани - до 90% от венозните наркомани се заразяват до края на първата година от първото венозно инжектиране
  • преливане на кръв и кръвни продукти - през 80-те години кръвопреливането е било причина за 80% от случаите с хепатит С; понастоящем, обаче донорската кръв и кръвни продукти се изследват винаги и навсякъде за наличие на инфекция с вируса на хепатит С, хепатит В, СПИН и др.; със задължителното повсеместно прилагане на тази мярка от вече повече от 10 години, понастоящем честотата на заразяване от хепатит С в резултат на кръвопреливане е 1 на 100 000.
  • сексуален контакт със заразен човек (включително хомосексуален контакт между мъже)- този механизъм се среща много по-рядко (в сравнение с хепатит В), въпреки че HCV се открива в малка концентрация в семенната (спермата), вагиналната течност и слюнката; въпреки това спазването на полова хигиена е критично важно за предпазване от заболявания като хепатит В, СПИН, сифилис, гонорея и др.
  • заразяване при убождане и контакт със заразена кръв - този механизъм се среща преди всичко при здравни работници
  • заразяване по време на хирургични операции или зъболекарски манипулации при използване на заразен инструментариум: този механизъм се среща много рядко; през 80-те години такъв механизъм на заразяване се е срещал при трансплантация на органи, преди да се въведе здължителното изследване на донорите за вируса на хепатит С; в съвременните условия по-скоро при такива операции може да се зарази медицинския персонал, ако пациентът е болен от хепатит С
  • контакт със заразена кръв или инструментариум при правене на татуировки и пиърсинг, при ползване на общи ножчета за бръснене и др. - теоритично този риск съществува, но в практиката такъв механизъм се наблюдава изключително рядко
  • заразяване на новороденото от майка, болна от хепатит С - този път на предаване на инфекцията се наблюдава рядко (за разлика от хепатит В)

Заразяване от хепатит С не е възможно при:

  • хранене
  • пиене на вода
  • кърмене
  • ръкостискане, целувка, прегръдка и друг близък битов контакт
  • ползване на общи прибори и посуда за хранене
  • случаи, когато болен човек кихне или кашля насреща Ви и др.

Трябва да се отбележи, обаче, че в 10% от случаите с остър хепатит С и в 30% от случаите с хроничен хепатит С източника и начина на заразяване остават неуточнени.

6. По какъв начин вирусът на хепатит С (HСV) предизвиква увреждане на черния дроб?

Инфекцията с този вирус е инфекция на целия организъм.

Най-характерно, обаче, е засягането на черния дроб. Начинът, по който вирусът на хепатит С предизвиква увреждане на черния дроб, не е известен със сигурност. Предполага се известен директен токсичен ефект на вируса върху чернодробните клетки. С по-голяма вероятност се смята, че увреждането се предизвиква от имунната система на тялото. имунният отговор на организма (това е защитният отговор на имунната система), в опита си да атакува вируса като чужд за организма агент, унищожава и чернодробните клетки, в които вирусът се е заселил.

Имунният отговор се осъществява от специфични защитни белтъчни молекули, насочени срещу вируса (наричат се антитела) и от специфични бели кръвни клетки (цитотоксични лимфоцити). Така, при вирусната хепатит С инфекция, защитната реакция на имунната система е отговорна както за елиминирането на HСV от тялото и очистване от инфекцията, така и за увреждането на чернодробните клетки. По този начин имунният отговор включва в себе си баланс между защитен и разрушителен ефект. В зависимост от превеса на някой от тях се предопределя и хода на инфекцията с вируса на хепатит С у даден човек. Както вече бе споменато, вирусът в един и същи човек мутира при размножаването си, в резултат на което се получават много вирусни субтипове. Вероятно това е механизъм, по който HCV се стреми да избегне "унищожение" от имунната система. Може би имунната система се затруднява да произведе специфични антитела и лимфоцити, насочени срещу толкова разнообразни чужди агенти и в това се крие причината за големия процент от случаи, в които хепатит С става хроничен (имунната система не може да елиминира причинителя, който се променя непрестанно и инфекцията става постоянна).

7. От какво се причинява вирусния хепатит С?

Хепатит С се причинява от вирус, който се нарича хепатит С вирус и съкратено се означава като HCV. НСV няма родствени връзки с другите вируси, най-често предизвикващи хепатит (А, В, D и E). Вирусът съдържа рибонуклеинова киселина (РНК), която представлява неговата генетична информация (кодът, необходим за призводството на структурните частици на вируса и размножаването му).

Генетичната структура на HCV показва голямо разнообразие и възоснова на това HCV се дели на шест основни генотипа (генетично ралични видове). Всеки един от тях предизвиква заболяване с различна тежест, поддава се в различна степен на лечение, има различна прогноза и т.н.). В организма на един заразен с HCV човек, съществуват генетично различни един от друг (но все пак от един генотип) вируси, които са произлезли в резултат на мутации.

8. Какво представлява вирусният хепатит С?

"Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма.

Хепатит С (известен в миналото като нито "А", нито "В" хепатит) е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб и увреждането му. Хепатит С е понастоящем една от най-честите форми на хроничен вирусен хепатит в световен мащаб (особено след въведената от известно време задължителна ваксинация на всички новородени срещу хепатит В).

Хепатит С е заболяване на целия организъм, не само на черния дроб. Болестта се характеризира със значителен брой изънчернодробни прояви.

Ако човешкият организъм не успее да се пребори с инфекцията, възпалението не черния дроб може да стане хронично (дълго продължаващо, постоянно) и да стане причина за хронично чернодробно заболяване, което е сериозно и нерядко застрашаващо живота.

Вирусът на хепатит С може да причини кратко-протичащ (остър) хепатит, който може да протече със или без симптоми (оплаквания) и завършва с оздравяване и очистване на организма от вируса. До 85%, обаче, от заразените с вируса на хепатит С развиват хроничен хепатит С. За хроничен хепатит се приема наличието на оплаквания и определени промени в биохимичните, морфологичните и серологични изследвания за повече от 6 месеца. В 1% от случаите хепатит С протича светкавично ("фулмминантен хепатит") с много тежко увреждане на черния дроб и бързо развитие на чернодробна недостатъчност. В част от случаите инфекцията с HCV не предизвиква никакви оплаквания и промени в изследванията; тези хора се наричат здрави носители. Склонността на вируса към развитие на хронично заболяване се обяснява със способността му да избягва защитния отговор на имунната система на организма. Около 1/3 от хората, хронично зарзени с хепатит С, развиват тежко увреждане на черния дроб, наречено чернодробна цироза. Чернодробната цироза представлява разрастване на нефункционираща съединителна тъкан на мястото на чернодробните клекти и на практика загуба на функцията на черния дроб. Чернодробната цироза, от своя страна, може да доведе до развитие на много усложнения, включително и чернодробен рак.

Хората, страдащи от хроничен хепатит С остават заразноопасни и могат да предават вируса на други.