2. Кой боледува от вирусен хепатит С, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?

Хепатит С представлява около 15-20% от всички случаи на остър вирусен хепатит и е най-честият хроничен вирусен хепатит в Европа и Северна Америка. Около половината от случаите на чернодробна цироза и значителна част от случаите на чернодробен рак настъпват на фона на хроничен хепатит С. 3% от световното население е заразено с HCV. Честотата на заболяването е различна в различните части на света. Броят на новозаболелите от хепатит С е намалял десетократно в сравнение с 80-те години. Това се дължи най-вече на въведеното рутинно изследване на донорската кръв и кръвни продукти за носителство на хепатит С и на повишеното съзнание за предпазване от СПИН между венозните наркомани и другите рискови групи (двете заболявания имат общи механизми на предаване).

Могат да бъдат засегнати хора във всяка възраст. Определени групи от населението са изложени на по-висок риск за заразяване с вируса на хепатит С:

  • хора, на които е прелята кръв или кръвен продукт или на които е трансплантиран орган от донор, при който по-късно е доказан хепатит С
  • венозни наркомани
  • пациенти на хемодиализа и страдащи от болести на кръвосъсирването, което налага често преливане на кръв и кръвни продукти
  • сексуални партньори на болни от хепатит С (рискът е по-нисък отколкото в горните групи)
  • новородени от майки, болни от хепатит С (рискът е по-нисък отколкото в горните групи)

Имунната система на организма осъществява защитна реакция (имунен отговор) срещу вируса на хепатит С при заразяването с него. Поради генетичното разнообразие на HCV и мутиралите му варианти в един човек, в 85% от случаите имунният отговор не е ефективен (не може да елиминира вируса от тялото) и тогава се развива хроничен хепатит или носителство. След преболедуване от хепатит С (остър) е възможно повторно заразяване с друг генотип на HCV и развитие на заболяването наново както и хронифицирането му. Изследванията за потвърждаване на диагнозата (виж по-долу) откриват антитела (белтъци), насочени срещу вируса на хепатит С, в кръвта на болния, но те нямат изявена защитна роля в преобладаващия брой случаи.