1. Може ли да се предпазим от вирусен хепатит В?

В голяма степен предпазването от хепатит В е напълно възможно. Това се осъществява чрез спазване на определен начин на живот и прилагане на специфична профилактика:

За избягване на заразяването с хепатит В трябва да се спазват следните правила:

  • да се избягва венозното приложение на наркотици и особено употребата на общи игли и спринцовки
  • да се избягва честа смяна на сексуалните партньори и необезопасен секс (без презерватив; трябва да се отбележи обаче,че презервативите не осигуряват 100% защита при полов контакт с лице, болно от хепатит в активна фаза)
  • да се избягва контакт с предмети, които може да са замърсени с кръв или телесни течности на болен от хепатит В като например употреба на общи бръснарски ножчета, четки за зъби, недобре стерилизиран инструментариум за правене на татуировки, пиърсинг и др.
  • препоръчително е ваксинирането на рисковите контингенти (виж по-долу)
  • бременна, болна или преболедувала от хепатит В, трябва да съобщи това на своя акушер-гинеколог

Специфичната профилактика се осъществява с два вида имунно-активни препарати. Единият вид е ваксина, която осигурява активна защита (т.е. организмът се стимулира да образува необходимите защитни антитела срещу вируса), а другият осъществява пасивна защита (прилаганият имуноглобулин съдържа готови антитела срещу HBV). Пасивната профилактика осигурява по-краткотрайна защита от активната.

Съвременните ваксини против хепатит В са рекомбинантни, произведени по генно-инженерна технология, съдържат само вирусни частици, които стимулират образуването на защитни антитела и не са способни сами по себе си да предизвикат заболяване. Ваксината се прилага като три полседователни мускулни инжекции през няколко месеца (съществува схема за прилагането и). В Р. България ваксинацията против хепати В е включена в задължителния имунизационен календар и от 1992 год. се провежда при всички новородени (веднага след раждането, на 1-ия и 6-ия месец). Поради финансови причини ваксинацията срещу HBV се препоръчва на всички неболедували от хепатит В (съответно неразвили имунитет срещу заболяването), които спадат към рискови контингенти.

Препоръчително е да се ваксинират следните хора:

  • всички новородени, особено тези, родени от майки, болни от хепатит В
  • всички здравни работници, включително учащите в медицинските университети и колежи
  • венозни наркомани
  • хора, настанени в институции за умствено изостанали или хора с дефекти в развитието
  • хора, страдащи от хронично чернодробно заболяване, например хроничен хепатит С (за тях развитието и на хепатит В би довело до фатално чернодробно увреждане)
  • хора, които често сменят сексуалните си партньори или практикуват необезопасен секс
  • хомосексуални мъже (те трябва са бъдат ваксинирани както срещу хепатит А, така и срещу хепатит В)
  • болни от хемофилия и други болести на кръвосъсирването, на които често се налага преливане на кръв и кръвни прдукти
  • болни на хемодиализа

Ваксината постига образуване на достатъчна концентрация защитни антитела в около 95% от възрастните и 90% от ваксинираните деца. Ваксината се прилага заедно с пасивната профилактика (имуноглобулина) в случаите на контакт на неваксинирано лице със заразена с HBV кръв.

Имуноглобулинът, съдържащ готови антитела срещу HBV е изключително ефективен и предпазва от развитие на хепатит В, ако се приложи в рамките на 10-14 дни след контакта със заразена с HBV кръв. Препаратът се прилага винаги в комбинация с противохепатитната ваксина. Този имуноглобулин се прилага възможно най скоро след раждането (препоръчително е до 12-ия час), паралелно с ваксината, при децата, родени от болни от хепатит В майки. Схемата за ваксинация при тези деца остава същата.