1. Може ли да се предпазим от вирусен хепатит А?

Предпазването от вирусен хапатит А е възможно в голяма степен и се осъществява чрез спазване на стриктна лична хигиена и на обществените санитарно-хигиенни норми, осъществяване на карантинни и противоепидемични мерки в случаите на регистриран хепатит А и чрез прилагането на специфична профилактика-ваксини и имуноглобулини:

Спазване на добра лична хигиена и на обществените санитарно-хигиенни норми: най-елементарната и ефективна профилактична мярка е старателното измиване на ръцете с топла вода и сапун след ходене до тоалетна, след смяна на пелени и преди хранене или обработка на храна; избягване на хранене в заведения за обществено хранене със съмнителна хигиена; грижливо измиване на плодовете и зеленчуците преди консумацията им в суров вид; избягване консумацията на сурова риба, рибни продукти и морски деликатеси със съмнителен произход; избягване консумацията на съмнителна храна и напитки при пътуване в страна с нисък социален стандарт и лоши хигиенни условия; редовно обеззаразяване на питейната вода; контрол над добрата хигиена на работещите в заведенията за обществено хранене и т.н.

Карантинни и противоепидемични мерки при регистриране на случай на вирусен хепатит А: при регистриране на случай на вирусен хепатит А задължително и по най-бърз начин се уведомяват хигиенно-епидемиологичните власти; провежда се епидемиологично разследване и се вземат противоепидемични мерки за избягване разпространяването на инфекцията; провежда се проверка и изследване на "заподозряните" водни източници или заведения за хранене, както и на близките на заболелия; в дома на болния и в транспортното средство, което е използвал се предприема дезинфекция; болният се изолира в специализирано отделение или болнично заведение; на контактните се прилага лечение ако е необходимо и т.н.

Специфична профилактика - тя се осъществява с ваксина (синтетична, рекомбинантна, не съдържаща живи вируси, но стимулираща изработването в организма на защитни антитела срещу вируса на хепатит А) и имуноглобулин (венозен препарат, съдържащ готови защитни антитела срещу вируса на хепатит А).

Понастоящем ваксината среща хепатит А не е включена в задължителния имунизационен календар на Р.България. Нейното прилагане се препоръчва в следните случаи:

  • при деца над 2 годишна възраст, живеещи в райони с лоши санитарно-хигиенни условия, където се наблюдават чести епидемични взривове от хепатит А (при деца под 2 годишна възраст е наблюдавана незадоволителна ефективност на ваксината)
  • при предстоящо пътуване в страна с лоши санитарно-хигиенни условия и чести епидемии от хепатит А
  • при хора работещи във вирусологични лаборатории (единствено тази професия се смята за рискова, рутинно ваксиниране не се препоръчва нито за работещи в обществени заведения за хранене, нито за здравните работници)
  • при хора, преболедували от друга форма на хепатит с тежко състояние на черния дроб (в тези случаи наслагването на хепатит А може да доведе до жизненоопасно увреждане на черния дроб)
  • при хомосексуалисти или венозни наркомани
  • при хора, живеещи в области с висока честота на вирусен хепатит А
  • при хора, на които се налага често преливане на кръв и кръвни продукти поради някакво заболяване (напр. хемофилия)

Ваксината против хепатит А се прилага на два пъти. Интервалът между първата и втората апликация е 6-18 месеца. Ваксината може да се прилага едновременно с други ваксини. Защитни антитела се откриват около 2 до 4 седмици след прилагането на първата доза от ваксината. Прилагането на втората доза е необходимо за осигуряване на дългосрочно предпазване. Смята се, че вксината осигурява надеждна защита за около 20 години. За да бъде ефективна тя трябва да се приложи преди контакта с вируса, а не след това. Ваксината е изключително сигурна и безопасна - досега не са регистрирани странични ефекти. Хората, преболедували от хепатит А имат естествен доживотен имунитет срещу заболяването и ваксинирането им не е необходимо дори ако спадат към изброените по-горе рискови контингенти.

Имуноглобулинът срещу хепатит А съдържа готови антитела (специфични защитни белтъчни молекули) срещу вируса на хепатит А. Той се прилага венозно еднократно обикновено в случаите, когато даденото лице не е боледувало досега от хепатит А и не е ваксинирано против него, а същевременно е било в контакт с болен от хепатит А. За да бъде ефективен, имуноглобулинът трябва да бъде приложен не по-късно от 2 седмици от контакта с хепатитно болния. Имуноглобулинът против хепатит А може да се прилага безопасно при деца под 2-годишна възраст както и по време на бременност и кърмене. Същият имуноглобулин може да осигури краткосрочна защита срещу вируса ако се приложи преди контакта с вируса (тази защита трае не по-дълго от 3 месеца). Такава мярка може да се предприеме в условията на разгаряща се епидемия от хепатит А.

2. Какви са най-честите усложнения и каква е прогнозата?

Почти всички, боледуващи от вирусен хепатит А оздравяват и се възстановяват напълно в рамките на 2 до осем седмици. В малък процент от случаите болестта може да продължи до 6 месеца или симптомите и да се появяват и изчезват в рамките на 9 месеца (като накрая пак завършва с пълно оздравяване).

Заболяването показва склонност към по-дълго и по-тежко протичане при много малки деца, стари хора и такива в увредено здраве. По-тежки форми на болестта се наблюдават и при пациенти, вече преболедували от други форми на хепатит (напр. хепатит В или С). Само в 1% от случаите на хепатит А болестта може да причини остра чернодробна недостатъчност, кома и смърт.

3. Какво е лечението?

Не съществува специфично лечение, насочено срещу хепатитния вирус А. Лечението е само симптоматично (облекчаващо оплакаванията) и поддържащо. В България всички болни от остър вирусен хепатит А се приемат в инфекзиозна болница или инфекциозно отделение с противоепидемична цел за минимум 12 дни. В някои от развитите страни се хоспитализират (приемат в болница) само тежко протичащите случаи, а останалите се лекуват в домашни условия при спазване на определени карантинни мерки.

Лечението на хепатит А се състои от спазване на определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо лечение:

  • спазване на постелен режим - препоръчителен е покой с избягване на физически натоварвания
  • приемане на добре балансирана храна, спазване на диета с намаление на трудно разграцдащите се белтъци и мазнини, избягване на пържени и пикантни храни и увеличение на въглехидратите. Диетата трябва да се спазва около 6 месеца.
  • избягване консумацията на алкохол, поради токсичното му действие върху черния дроб
  • избягване приема на лекарства, които са вредни за черния дроб (важно е да се отбележи, че почти всички медикаменти, широко прилагани за понижаване на температурата, болката и симптомите на настинката са токсични за черния дроб и прилагането им трябва да се избягва)
  • прием на обилно количество течности
  • вливане по венозен път на течности и вещества, подобряващи работата на черния дроб (напр. левулоза)
  • прилагане на витамини и медикаменти от групата на хепатопротекторите - тук спадат вещества, които намаляват тежестта на чернодробните увреждания и спомагат за по-бързото и пълно възстановяване на органа

Разбира се, на фона на основното лечение се прилагат и карантинни мерки, имащи за цел предпаване на останалото население от хепатит А. Важно е спазването на стриктна лична хигиена от страна на самия болен за да сведе до минимум риска зaразяване на друг човек.

4. Как се поставя диагнозата?

Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничния преглед и някои изследвания. По време на прегледа, лекарят ще Ви разпита подробно за вашите оплаквания, тяхната характеристика и начин на поява, факторите, които ги облекчават или засилват. Важна е информацията относно прием на лекарства и алкохол, контакт с химикали и вредни вещества, професия, месторабота, контакт с болен от хепатит А, хигиенни и хранителни навици, правени в миналото ваксинации и т.н. След този "разпит" лекарят ще Ви прегледа обстойно като обърне внимание на евентуално жълтеникаво оцветяване на очите, кожата и долната повърхност на езика, на наличието на кожен обрив, влажност на лигавиците и наличие на налепи по тях, както и болка или тежест в горната част на корема и дясното подребрие.

Ако данните от прегледа сочат вероятно заболяване от хепатит, лекарят ще назначи някои изследвания за да потвърди или отхвърли наличието на хепатит, както и да определи вида му (вирусен, алкохолен, медикаментозен, автоимунен или токсичен) и причинителя му ако е вирусен:

  • рутинните кръвни иследвания могат да сочат наличие на вирусна инфекция
  • изследването на урината показва повишен билирубин, на който се дължи тъмното и оцветяване
  • биохимични изследвания на кръвта: повишените чернодробни ензими свидетелстват за чернодробно страдание, без да посочват причината за това
  • серологични изследвания - те търсят специфични защитни белтъци в кръвта на болния (антитела), насочени срещу точно определен вирус; обикновено при съмнение за вирусен хепатит при иначе здрав човек се изследват аантитела срещу вирусите на хепатит А, В и С. Откриването на антитела от клас IgM срещу вируса на хепатит А свидетелства за прясна инфекция с този вирус и в съчетание с останалите резултати от прегледа и изследванията потвърждават диагнозата "остър вирусен хепатит А". Откриването на антитела срещу HAV от клас IgG свидетелства за прекарана в миналото симптомна или безсимптомна инфекция или направена ваксинация срещу вируса на хепатит А.

При данни за обилно повръщане с обезводняване могат да се изследват стойностите на серумните електролити

5. Кога се налага да потърсите лекарска помощ?

Потърсете лекарска помощ ако сте имали контакт с лице, развило хепатит А или забележите някои или всички от изброените по-горе симптоми на заболяването. Консултирайте се с лекар и ако Ви предстои пътуване в страна с нисък социален стандарт, предполагащ лоши санитарно-хигиенни условия.

Обърнете се към лекар ако забележите следните симптоми, предполагащи известен риск за наличие на остър вирусен хепатит (не са специфични за хепатит А, както и за хепатит конкретно):

  • тежка отпадналост и умора, които не съответстват на цялостното Ви състояние и които "не приличат на обикновена настинка"
  • гадене и повръщане, които не се подобряват в рамките на 1-2 дни
  • потъмняване на урината
  • болка в горната част на корема или тежест до болка в дясното подребрие
  • объркване, промяна в съзнанието или трудно събуждане

В случай, че прецените, че се нуждаете от лекарска помощ, обърнете се към Вашия личен лекар. Ако прецени, че е необходимо, той ще Ви насочи за консултация от лекар специалист, в случая това е лекар инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от всякакви заразни болести). Ако се потвърди, че страдате от вирусен хепатит, задължително се уведомяват хигиенно-епидемиологичните власти за вземане на съответни мерки за предпазване на населението от развитие на заболяването.

6. Какви са симптомите (оплаквания, които предизвиква) на вирусния хепатит А?

Начинът, по който вирусният хепатит А се изявява може да се различава в голяма степен между отделните болни. Най-популярният симптом на хепатитите въобще е жълтеницата (пожълтяването на кожата, склерите или "бялото" на очите). Голяма част от болните от хепатит А могат въобще да не развият жълтеница. В зависимост от тежестта на инфекцията и защитните сили на организма заболяването може да не даде никакви оплаквания, да протече леко с оплаквания, наподобяващи грипоподобно заболяване или стомашно-чревна инфекция и в класическия случай на фона на появилите се нехарактерни грипоподобни или стомашно-чревни оплаквания се появява жълтеницата. У различните болни могат да се наблюдават различни комбинации от оплаквания. Обикновено заболяването показва тенденция към по-леко протичане в ранна детска възраст без развитие на жълтеница (т.е. аниктерични форми).

Началото на заболяването обикновено настъпва 2 до 6 седмици след контакта с вируса (това е инкубационният период). Най-често началото е грипоподобно или имитира стомашно-чревно разстройство със следните най-чести оплаквания:

  • умерено повишена температура
  • болка в гърлото, хрема, понякога възпаление на лигавица на окото със смъдене и зачервяване и др.)
  • отпадналост и лесна уморяемост (характерно е изключително силната умора, за която пациентите съобщават без състоянието им да предполага такава)
  • болки по мускулите и малките стави на ръцете без видимо засягане
  • загуба на апетит
  • гадене и евентуално повръщане
  • диария (често изхождане на редки, воднисти изпражнения):този симптом се наблюдава по-често при децата
  • болезненост в горната част на корема
  • кожен обрив - обикновено е краткотраен и е съставен от дребни пъпчици върху червени петна.
  • потъмняване на урината (тя придобива цвят на бира, кола или тъмен чай) - този симптом е характерен в по-голяма степен за вирусните хепатити, но може да се дължи и на други причини
  • тежест, дискомфорт или болка в дясното подребрие - дължат се на възпалителния оток на черния дроб, чиято капсула е богато инервирана
  • сърбеж по кожата

Ако налице е обилно повръщане, то може да доведе до обезводняване, характеризиращо се със симптоми като отпадналост, обърканост и загуба на концентрация, учестен пулс, главоболие, намалено количество на отделена урина, раздразнителност и др.

След различно дълъг период от време, най-често 2-5 дни може да се появи жълтеница (трябва да се обърне внимание, че жълтеницата е симптом на някакво заболяване, а не болест сама по себе си!) - дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици; при вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък; жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите ("бялото" на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа; често болните не забелязват сами промяна в цвета на кожата си, а това отбелязват роднините и заобикалящите ги хора. Жълтеницата трае десетина дни и след това постепенно изчезва.

Обикновено оплакванията при острия вирусен хепатит А са леко до умерено изразени и отшумяват от самосебе си след различно дълъг период от време (най-често по-малко от 2 месеца). В редки случаи симптомите могат да са налице в продължение на 9 месеца или да се появяват и изчезват в рамките на 6 до 9 месеца, но въпреки това в крайна сметка се стига до окончателно излекуване на заболяването, т.е. то не преминава в хронично. За хроничен хепатит се счита постоянстване на оплакванията и определени промени в кръвните изследвания на пациента над 6 месеца. Хепатит А не хронифицира.

7. Какви са симптомите (оплаквания, които предизвиква) на вирусния хепатит А?

Начинът, по който вирусният хепатит А се изявява може да се различава в голяма степен между отделните болни. Най-популярният симптом на хепатитите въобще е жълтеницата (пожълтяването на кожата, склерите или "бялото" на очите). Голяма част от болните от хепатит А могат въобще да не развият жълтеница. В зависимост от тежестта на инфекцията и защитните сили на организма заболяването може да не даде никакви оплаквания, да протече леко с оплаквания, наподобяващи грипоподобно заболяване или стомашно-чревна инфекция и в класическия случай на фона на появилите се нехарактерни грипоподобни или стомашно-чревни оплаквания се появява жълтеницата. У различните болни могат да се наблюдават различни комбинации от оплаквания. Обикновено заболяването показва тенденция към по-леко протичане в ранна детска възраст без развитие на жълтеница (т.е. аниктерични форми).

Началото на заболяването обикновено настъпва 2 до 6 седмици след контакта с вируса (това е инкубационният период). Най-често началото е грипоподобно или имитира стомашно-чревно разстройство със следните най-чести оплаквания:

  • умерено повишена температура
  • болка в гърлото, хрема, понякога възпаление на лигавица на окото със смъдене и зачервяване и др.)
  • отпадналост и лесна уморяемост (характерно е изключително силната умора, за която пациентите съобщават без състоянието им да предполага такава)
  • болки по мускулите и малките стави на ръцете без видимо засягане
  • загуба на апетит
  • гадене и евентуално повръщане
  • диария (често изхождане на редки, воднисти изпражнения):този симптом се наблюдава по-често при децата
  • болезненост в горната част на корема
  • кожен обрив - обикновено е краткотраен и е съставен от дребни пъпчици върху червени петна.
  • потъмняване на урината (тя придобива цвят на бира, кола или тъмен чай) - този симптом е характерен в по-голяма степен за вирусните хепатити, но може да се дължи и на други причини
  • тежест, дискомфорт или болка в дясното подребрие - дължат се на възпалителния оток на черния дроб, чиято капсула е богато инервирана
  • сърбеж по кожата

Ако налице е обилно повръщане, то може да доведе до обезводняване, характеризиращо се със симптоми като отпадналост, обърканост и загуба на концентрация, учестен пулс, главоболие, намалено количество на отделена урина, раздразнителност и др.

След различно дълъг период от време, най-често 2-5 дни може да се появи жълтеница (трябва да се обърне внимание, че жълтеницата е симптом на някакво заболяване, а не болест сама по себе си!) - дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици; при вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък; жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите ("бялото" на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа; често болните не забелязват сами промяна в цвета на кожата си, а това отбелязват роднините и заобикалящите ги хора. Жълтеницата трае десетина дни и след това постепенно изчезва.

Обикновено оплакванията при острия вирусен хепатит А са леко до умерено изразени и отшумяват от самосебе си след различно дълъг период от време (най-често по-малко от 2 месеца). В редки случаи симптомите могат да са налице в продължение на 9 месеца или да се появяват и изчезват в рамките на 6 до 9 месеца, но въпреки това в крайна сметка се стига до окончателно излекуване на заболяването, т.е. то не преминава в хронично. За хроничен хепатит се счита постоянстване на оплакванията и определени промени в кръвните изследвания на пациента над 6 месеца. Хепатит А не хронифицира.

8. Съществува ли риск за плода при развитие на хепатит А по време на бременност?

Вирусът на хепатит А не преминава през плацентата и затова не съществува риск за плода при развитие на хепатит А по време на бременност.

9. Кой боледува от вирусен хепатит А, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?

Вирусният хепатит А се среща в целия свят. Заболяването е сравнително често и има склонност да протича под формата на епидемии и епидемични взривове. Хепатит А се наблюдава по-често в бедни страни или социални общности с ниско ниво на хигиена и хигиенно-санитарни условия. Заболяването се среща с най-гоялма честота през есента.

Всеки може да заболее от вирусен хепатит А, но заболяването се среща по-често при децата и юношите. Заразяването с вируса на хепатит А не означава задължително развитие на заболяването. Възможно е инфекцията да премине безсимптомно (т.е. защитните сили на организма се справят с вируса и заболяване не се развива). Напр., В САЩ е установено, че около 30% от хората са имали контакт с вируса на хепатит А, но значително по-малка част от тях са боледували от хепатит А.

Съществуват някои контингенти от хора, които могат да се определят като рискови за развитите страни:

  • деца, прекарващи голяма част от времето си в детски градини, ясли и забавачници
  • персоналът на гореупоменатите детски заведения
  • пътуващи до страни с лоши санитарно-хигиенни условия (вкл. военослужещи на мисия в такива страни)
  • затвори, институции за хора с умствени проблеми
  • хора, живеещи в съобщества (общежития, казарми и т.н.) само ако в тях не се спазват добри хигиенни норми
  • хомосексуалисти (аналният сексуален контакт представлява възможен път за пренасяне на инфекцията)
  • контактни на болни от хепатит А и др.

След прекарване на заболяването вирусът на хепатит А се елиминира напълно от организма (т.е. настъпва цялостно очистване на тялото от вирусните частици). След преболедуване от хепатит А се развива траен, доживотен имунитет срещу заболяването (в кръвта циркулират специфични защитни белтъчни молекули-антитела, които са насочени срещу вирусните частици на HAV) и благодарение на това повторното заболяване от хепатит А е невъзможно.

10. Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване вирусен хепатит А?

Интервалът между първия контакт на организма с вируса и изявата на първите симптоми на болестта се нарича инкубационен период. Инкубационният период на вирусния хепатит А варира от 2 до 6 седмици, но най-често е 3 до 4 седмици.

Болният представлява опасност за околните, докато излъчва вируси чрез изпражненията си в околната среда. Заразноопасният период започва около седмица преди изявата на първите оплаквания и продължава до момента на появата на жълтеницата. Това означава, че в част от периода, в който болният е опасен за околните, самият той няма никакви оплаквания и не знае, че е болен.

11. По какъв начин човек се заразява от хепатит А?

Вирусният хепатит А е типична стомашно-чревна инфекция. Източник на заразата е само болният човек.

Вирусът на хепатит А навлиза в организма през устата, размножава се в тялото и преминава в изпражненията, с които се отделя в околната среда. По време на активното си размножаване за определен период от време вирусът се намира в големи количества и в кръвта на болния. Оттук следват и начините за разпространение на инфекцията и предаването и от един човек на друг (И).

Заразяването на здравия човек става при попадане в устата му на частици (най-често храна или вода), замърсени със заразени изпражнения. Най-често това става при неспазване на добра лична хигиена или лоши хигиенно-санитарни мерки и условия. (мръсни ръце, контакт между отпадни и питейни води, замърсяване на питейни води с изпражнения и т.н.). Заразяването може да стане и чрез контакт с болния (или с храна, вода и предмети, докоснати и заразени от болния). Този път на предаване на инфекцията се нарича фекално-орален. При замърсяване на дадени водоизточници или заведения за обществено хранене инфекцията бързо се разпространява измежду всички хора, попаднали в контакт със заразената вода или храна. В тези случаи се създават предпоставки за развитие на хепатит А епидемия. Вирусът може да се предаде и при ядене на морска или водна храна, добита от вода, замърсена с ъс съдържащи вируса изпражнения.

Много рядко вирусът на хепатит А може да се предаде от един човек на друг чрез преливане на кръв и кръвни продукти (манипулацията трябва да съвпадне с момента, когато в кръвта на болния се намират голямо количество вируси), както и контакт на собствената кръв с кръвта на болен (напр. ползване на общи игли при венозни наркомани).

12. От какво се причинява вирусния хепатит А?

Хепатит А се причинява от хепатитен вирус А (HAV), който е един от трите най-чести причинители на вирусни хепатити (другите два са хепатитните вируси B и С). Вирусът е изключително устойчив на външни условия.

13. Какво представлява острият вирусен хепатит А?

"Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма.

Хепатит А е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб и увреждането му. За разлика от другите форми на вирусен хепатит, хепатит А обикновено протича леко до умерено и продължителността му не е голяма; отличителна черта на това заболяване е, че като правило не хронифицира (т.е. не продължава дълго във времето и не остава постоянно с периоди на обостряне и отшумяване). Въпреки, че черният дроб е оточен и възпален, в огромния брой от случаи органът оздравява и се възстановява напълно без трайни последствия.

Инфекцията обикновено се предава чрез заразена вода или храна. По-рядко може да се наблюдава предаване по полов път, включващ анален контакт или по кръвен път, когато незаразено лице влезе контакт с кръвта на лице с активна в момента инфекция (напр. употреба на общи игли от венозни наркомани). Вирусът на хепатит А упражнява директно тоскично действие върху клетките на черния дроб.