3. Как протича блестта и какво е лечението?
Не съществува специфично лечение за инфекциозна мононуклеоза. Заболяването оздравява от само себе си, но често болните се чувстват уморени и отпаднали продължително време. Симптомите траят обикновено около 4 седмици. Оплакванията от възпаленото гърло са най-силно изразени през първата седмица и преминават през вторите 5-7 дни.
Подутите и болезнени лимфни възли обикновено спадат до края на третата седмица. Отпадналостта и умората могата да са налице още известно време след отшумяване на острата фаза на симптомите, но ако тези оплаквания продължават повече от 6 месеца, може да се говори за синдрома на хроничната умора, за който също се обвинява вируса на Ебщайн-Бар.
Лечението включва следните мерки:
- покой и постелен режим - дори в процеса на възстановяване (3-4 седмици) трябва да се избягва спортуване и изразена физическа активност, докато това бъде разрешено от лекар; главната опасност при активни движения е спонтанно разкъсване (руптура) на уголемения далак (слезката), което е животозастрашаващо състояние
- прием на пълноценна храна и обилно количество течности
- болкоуспокочващи и антисептични таблети и дражета за облекчаване на възпалението на гърлото
- прием на лекарства, понижаващи високата температура и облекчаващи главоболието - най-често се прилагат различни лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства съдържащи парацетамол и ибупруфен; избягва се прилагането на аспирин-съдържащи лекарства при деца, поради риска от развитие на животозастрашаващото състояние, наречено синдром на Рей
- антибиотици - спорно е прилагането на антибиотик за лечение на ангината при инфекциозната мононуклеоза; някои смятат, че това не е необходимо тъй като антибиотиците не са средство на лечение при вирусни инфекции, а други прилагат антибиотици (най-често от групата на макролидите) за лечение на ангината при инфекциозна мононуклеоза с аргумента, че в почти всички случаи към вирусното възпаление на гърлото се наслагва и бактериална инфекция; избягва се прилагането на антибиотици, съдържащи амоксицилин или ампицилин, тъй като над 90% от болните от инфекциозна мононуклеоза, лекувани с тези медикаменти развиват характерен кожен обрив, който грешно се тълкува като пеницилинова алергия.
- кортикостероиди - тези мощни противовъзпалителни лекарства се прилагат за кратко време и в ниски дози при случаи с изразено възпаление и подуване на лимфните възли както и гърлото и горните дихателни пътища, което затруднява дишането.
