Инфекциозна мононуклеоза

Автор: д-р Загоров, М.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Публикуван на: 02.06.2009 г.
Последна корекция: 25.01.2019 г.
Прочетен: 1831418

Съдържание:

1. Може ли да се предпазим от инфекциозна мононуклеоза?
2. Какви са най-честите усложнения на инфекциозната мононуклеоза и каква е прогнозата?
3. Как протича блестта и какво е лечението?
4. Как се поставя диагнозата?
5. Кога се налага да потърсите лекарска помощ?
6. Какви са симптомите на инфекциозната мононуклеоза?
7. Съществува ли риск за плода при развитие на инфекциозна мононуклеоза по време на бременност?
8. Кой боледува от инфекциозна мононуклеоза, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?
9. Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване мононуклеоза?
10. От какво се причинява инфекциозната мононуклеоза?
11. Какво представлява болестта инфекциозна мононуклеоза?

2. Какви са най-честите усложнения на инфекциозната мононуклеоза и каква е прогнозата?

Понякога заболяването протича с усложнения. Често, но обикновено не особено сериозно усложненеие е леко възпаление на черния дроб, което се нарича хепатит. Този хепатит обикновено е лек и не изисква лечение.

Увеличението на най-големия лимфен орган - далака, което се наблюдава при инфекциозната мононуклеоза крие риск от сериозно травматично усложнение- разкъсване на далака при различна по сила травма, често минимална. Разкъсването на далака протича с болка в горния ляв квадрант на корема, под ребрата, замаяност, отпадналост, сърцебиене, затруднение в дишането и т.н. Наличието на това усложнение изисква спешна лекарска намеса.

За щастие, по-тежките усложнения на инфекциозната мононуклеоза се наблюдават рядко. Сред тях са:

възпаление на обвивката на сърцето (перикардит)
възпаление на сърдечния мускул (миокардит)
възпаление на главния мозък (енцефалит)
разрушаване на червените кръвни клетки (хемолитична анемия).

Инфекциозната мононуклеоза протича по-агресивно при пациенти с болестно променена имунна система (болни от СПИН, болни с трансплантирани органи и др.). Инфекцията с вируса на Ебщайн-Бар се свързва с някои злокачествени заболявания, предимно лимфоми. Такава връзка е установена и с назофарингеалния карцином (рак на носната кухина и гърлото) в Китай и с лимфома на Бъркит при деца в Африка. Вирусът на Ебщайн-Бар се спряга и за причинител на т.нар. синдром на хроничната умора. Въпреки това, фактът че преобладаващото мнозинство от хората се заразяват в даден момент от живота си с вируса на Ебщайн-Бар и не развиват тези тумори, сочи, че вирусната инфекция може би не е единствената причина за изявата на злокачествените заболявания.

Огромната част от преболедувалите от инфекциозна мононуклеоза се възстановяват напълно без да развият каквито и да било сериозни усложнения.