1. Може ли да се предпазим от заушка (паротит)?

Предпазването от заушка се осъществява чрез прилагане на ваксина. Ваксината е силно ефективна и обикновено осигурява доживотен имунитет срещу заушка. Имунизацията срещу паротит (заушка) се извършва с жива атенюирана ваксина, най често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния имунизационен календар на република България. Първата доза от ваксината се инжектира на възраст между 12 и 15 месеца, а повторната ваксинация се извършва на 4-6 годишна възраст. Обикновено се прилага комбинираната ваксина, но ако се налага могат да се инжектират някои от отделните и компоненти или комбинацията морбили-рубеола.Ваксината е атенюирана, което означава, че съдържа отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за образуване на защитни белтъци-антитела срещу парототния вирус, без да предизвикат разгърнато заболяване. Въпреки, че болшинството от децата понасят добре ваксината, някои развиват висока температура и дори обрив около 5 до 12 дни след имунизацията.

Всички деца трябва да бъдат ваксинирани. Изключение представляват само децата с вроден имунен дефицит (родени с имунна система, неспособна да се бори с инфекции), деца подложени на лъчелечение или химиолечение по повод на ракови заболявания и такива провеждащи дългосрочно лечение с кортикостероиди. Препоръчва се избягване на тази ваксинация и при деца с много тежки алергични реакции към яйца или лекарството неомицин. Ваксината не трябва да се прилага на бременни жени, това може да се осъществи едва след раждането.

2. Какви са най-честите усложнения на заушката и каква е прогнозата?

Повечето боледуващи деца се възстановяват от заушката без сериозни усложнения. Някои от най-честите усложнения са следните:

  • орхит (възпаление на тестисите) възниква у 15-25% от заразените момчета, но възникващият стерилитет (безплодие) е рядък
  • увреждане на централната нервна система като енцефалит (възпаление на мозъчното вещество на главния мозък) или менингит (възпаление на обвивките на главния мозък)
  • по-рядко като усложнения на паротита се наблюдават артрит (възпаление на ставите), увреждане на бъбреците, възпаление на щитовидната жлеза и млечните жлези, глухота и др.
  • заразяване с вируса на заушката през първия триместър на бременността може да повиши риска от спонтанен аборт; няма доказателства за увеличен риск от поява на дефекти у плода

3. Какво е лечението на заушката (паротитът)?

Лечението на заушката е симптоматично, т.е. е насочено към облекчаване на оплакванията, а не атакува самия причинител на заболяването. Лечението обикновено се осъществява в домашни условия (амбулаторно лечение) и не изисква постъпване в болница.

Някои от основните лечебни мерки са следните:

  • пълноценно хранене и пиене на много течности (3-4 литра на ден)
  • болкоуспокояващи и лекарства понижаващи високата темпаратура - тези лекарства намаляват болката и подуването във възпалените тъкани; прилагат се предимно медикаменти съдържащи парацетамол или ибупруфен, под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки; избягва се използване на аспирин поради опасност от възникване на усложнение при децата, наречено синдром на Рей.

В повечето случаи подуването и болката в околоушните жлези отшумява от само себе си за около седмица; всяко дете, болно от заушка не търябва да посещава училище или детска градина за в рамките на 9-10 дни от началото на подуването на околоушните слюнчни жлези.

Само в редките случаи на тежко протичане със засягане на тестисите, централната невна система и задстомашната жлеза може да се наложи постъпване в болница и лечение под директен лекарски контрол.

4. Как се поставя диагнозата заушка (паротит)?

Поставянето на диагнозата "заушка" се осъществява предимно клинически (възоснова на лекарски преглед).

По време на първата си среща с Вас и Вашето дете лекарят ще Ви разпита за оплакванията на детето, тяхната характеристика, начин на поява и давност. Важна е информацията за контакт със заразно болни и направените в миналото имунизации. След това лекарят ще прегледа детето внимателно като обърне специално внимание на наличие на белези на възпаление (подуване и болка) в областта на околоушните и други слюнчени жлези и тестисите. Лекарят ще търси и белези на коремна болка и възпаление на мозъка и неговите обвивки (главоболие, повръщане, дразнене от светлина, скованост и болка във врата, промяна в съзнанието и т.н.)

В допълненеие към информацията от прегледа лекарят може да назначи някои допълнителни изследвания. Най-често това са рутинни кръвни и уринни изследвания, сочещи вирусна инфекция. Допълнителни биохимични излследвания на кръвта и урината могат да посочат възпалително засягане на панкреаса (задстомашната жлеза). При съмнение за менингоенцефалит (ифекциозно възпаление на централната нервна система и нейните обвивки) може да се направи лумбална пункция. Тя представлява изтегляне със специална игла и спринцовка (които се вкарват между поясните прешлени на гръбначния стълб) на гръбначномозъчна течност, която се изследва биохимически и под микроскоп.

Съществуват серологични тестове, които могат да докажат наличие на вируса на паротита в кръвта или наличие на специфични антитела, насочени срещу вируса, но тези изследвания се използват по-рядко.

Изолиране и доказване на вируса на паротита от клетки на слюнчните жлези също е възможно, но обикновено се прилага само с научна цел.

5. Кога се налага да потърсите лекарска помощ?

Потърсете лекарска помощ ако детето Ви развие някое от следните състояния:

  • висока температура и обезводняване, причиняващи значителна отпадналост (обезводняването може да се разпознае по сухата кожа, сухи очи, сухи лигавици, малко количество отделена урина и промяна в мозъчния статус (унесеност, вялост)
  • продължително повръщане, неводещо до облекчение
  • слабост, отпадналост и безразличие
  • болка и скованост във врата
  • болка в корема
  • подути и силно болезнени тестиси, заедно с кожната торбичка (скротум), която ги обвива
Ако забележите горепосочените тревожни симптои у детето си, потърсете неговия личен лекар. По негова преценка той ще Ви насочи към лекар инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от заразни болести). Ако е необходио можете да бъдете насочени за консултация при педиатър (детски лекар), невролог, уролог (специалист по болестите на пикочо-половата система), коремен хирург и т.н.

6. Какви са симптомите на заушката (паротит)?

В около една трета от заразените не се изявяват никакви или леко изразени симптоми.

Ранните симптоми на заболяването не са често изявени, но включват температура, загуба на апетит, болки по тялото и главоболие. Температурата е умерено висока и обикновено трае 3-4 дни.

Заушката обикновено протича с възпаление на слюнчните жлези, най често страдат паротисните (околоушни жлези). Възпалението предизвика болка и подуване най-често на околоушните слюнчни жлези (разположени под и пред всяко ухо). Обикновено процесът започва едностранно и бързо охваща и срещуположната. Подуването може да трае 7-10 дни. Яденето на кисели храни и цитрусови плодове (което предизвква интензивно отделяне на слюнка) причинява силен дискомфорт. Силно изразеното двустранно подуване на околоушните слюнчни жлези придава характерен израз на лицето на детето. Могат да бъдат подути и други слнчни жлези като поделюстните, подезичните и т.н.

Вирусът на паротита може да предизвика възпаление и в други тъкани освен слюнчените жлези. Често могат да бъдат възпалени обвивките и основното вещество на главния мозък, което се нарича менингоенцефалит. Менингоенцефалитът може да предизвика главоболие и повръщане, скованост във врата, припадъци, трудности в преглъщането и т.н.

Панкреасът (задстомашната жлеза) е друг орган-мишена, към който вирусът на паротита проявява афинитет и който често се възпалява, предизвиквайки панкреатит. Възпалението на панкреаса предизвиква силна опасваща болка в горната част на корема.

Паротитът (заушка) проявява склонност да атакува яйчниците (оофорит) при момичетата и тестисите (орхит) при момчетата, особено когато възниква в юношеска възраст. Орхитът (възпаление на тестисите) е най-сериозното усложнение на заушката. Това състояние протича със силна болка и подуване на тестисите. Възпалението (орхит) обикновено е едностранно, но може да засегне и двата тестиса. Зрелият тестис (след пубертета) е особено уязвим на увреждане от вируса на паротита, което може да доведе до безплодие.

7. Съществува ли риск за плода при развитие на заушка (паротит) по време на бременност?

Заразяване с вируса на заушката през първия триместър на бременността може да повиши риска от спонтанен аборт; няма доказателства за увеличен риск от поява на дефекти у плода.

8. Кой боледува от заушка (паротит), изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?

Въпреки, че възрастните хора могат да пренасят заболяването от заушка боледуват предимно деца на възраст между 5 и 15 години. Паротитът се среща по-рядко от другите обичайни за детството инфекциозни заболявания. Рискът от инфекция е най-голям сред по-големите деца. Заушката се среща по-често през късната зима и пролетта.

Организмът може да изработва естествен имунитет срещу заболяването. Обикновено след преболедуване от заушка се развива траен имунитет.

В миналото паротитът се е считал за едно от "неизменните" инфекциозни заблявания на детската възраст. В наши дни след въвеждане на ваксината срещу заушка, честотата на заболяването в развитите държави (със задължителна ваксинация в рамките на имунизационния календар) е спаднала до по-малко от 1000 случая на година (за САЩ). Все още в световен мащаб има непълно имунизирани популации от хора.

9. Какъв е инкубационният период на заушката (паротит)?

Времето от инфектиране с вируса до поява на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на заушката (паротит) е обикновено 16-18 дни, но може да варира от 14 до 25 дни.

Болният (или заразен с вируса на заушка) е заразно опасен за околните 7 дни преди и 9 дни след появата на симптомите (подуването на жлезите). Болните са най-силно заразни в рамките на 48 часа преди изявата на оплакванията.

10. По какъв начин човек се заразява от заушка (паротит)?

Вирусът се предава по въздушно-капков път при директен контакт със заразен човек или при поглъщане на микроскопични капчици, "натоварени" с вируса, които се отделят от гърлото, устата и носа на заразения човек при кихане и кашляне.

11. Какво представлява заушката (паротитът)?

Заушката (паротит) е остро инфекциозно вирусно заболяване, което протича с висока темпаратура, подуване и болезненост на една или повече от слюнчените жлези. Най-често се засягат околоушните слюнчени жлези (паротидни жлези), които са разположени пред и под всяко ухо.

Паротитът се причинява от вирус, който спада към рода парамиксовируси. Вирусът се пренася от човек на човек по въздушно-капков път. Заушката е въздушно-капкова инфекция.