1. Каква е функцията на яйчника?
Основните хормони, секретирани от яйчника, са естрогените и гестагените (прогестеронът). Естрогените в плазмата са представени предимно от 17-І-естрадиол. Останалите са естрон и естриол. Нивото на яйчниковите хормони не е постоянно и показва колебания, зависещи от цикличната хормонална секреция на яйчниковите клетки в хода на развитието и регресията на фоликулите.
Естрогените определят развитието на първичните и появата на вторичните полови белези у жената през време на пубертета. Редица промени в женските гениталии и организма по време на кварталния цикъл също зависят от нивото на Естрогените в кръвта. Под действието на естрогените, гениталиите (матка, маточни тръби, влагалище, вулва) у момичетата достигат развитие и размери, характерни за продуктивната възраст. Подчертан е техният ефект върху матката, чиято мускулна маса и възбудимост се увеличава. Това действие е особено важно към края на бременността, във връзка с акта на раждане на плода.
Естрогените имат значение за стимулиране растежа на млечните жлези и подготовката им за лактация (производство на майчина кърма).
Основното действие на прогестерона е подготовката на маточната лигавица (ендометриум) и на маточната мускулатура за имплантацията на оплодената яйцеклетка. Същевременно той понижава възбудимостта на маточната мускулатура и с това предотвратява опасността от преждевременно изхвърляне на плода. Прогестеронът симулира развитието на алвеолите в млечните жлези, като последните увеличават размера си.
Под въздействието на прогестерона в организма се образува повече топлина, с което се обяснява наблюдаваното умерено повишаване на базалната телесна температура след овулацията.
2. Как е устроен яйчникът?
Яйчникът е чифтен орган, разположен върху страничната стена на малкия таз в специална ямка. Големината и формата му се изменят с възрастта и зависят от функционалното състояние на органа. Средните размери са – тегло 6-8 гр., дължина 3-4 см., ширина 1,5-2 см., дебелина 1-1,5 см. По правило десният яйчник е малко по-голям и по-тежък от левия.
Яйчникът притежава два полюса – единият е насочен към тялото на матката, а другият е насочен нагоре към края на маточната тръба.
Яйчникът е покрит от един слой кубични клетки наречени герминативен епител. От тях по време на вътреутробното развитие се образуват първичните яйчникови фоликули -при раждането са около 400 000. От тези фоликули само малък брой се развиват и достигат пълна зрелост – около един на хиляда. През време на активния полов живот на жената (от пубертета до менопаузата) узряват по 13 фоликула годишно, останалите фоликули претърпяват обратно развитие и дегенерация.
В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване – наричат се Граафови фоликули. На всеки 28 дни един от тези фоликули достига пълна зрелост и освобождава една зряла яйцеклетка , способна за оплождане.
Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация.
Оплождането на освободената яйцеклетка става в маточната тръба. Смята се, че тя запазва способността си към оплождане в продължение на не повече от 24 часа след овулацията, но по всяка вероятност този срок е значително по-малък. Оплодената яйцеклетка достига матката след 3 дни и се имплантира напълно в нейната лигавица след още 3 дни. В случай на неоплождане тя дегенерира и се разпада.
Оплождането се извършва в една от маточните тръби (в зависимост от това кой яйчник е произвел яйцеклетката) и само от един сперматозоид – най-активния.
Жълтото тяло се развива на мястото на пукнатия Граафов фоликул и, ако яйцеклетката бъде оплодена, продължава да се развива и да произвежда хормона прогестерон по време на бременността.
В случай, че освободената от яйчника яйцеклетка не бъде оплодена , жълтото тяло се развива до края на първата седмица след овулацията – тогава се нарича менструално жълто тяло.