1. Каква е функцията на бъбрека?

Бъбреците са основен екскреторен и хомеостатичен орган (хомеостаза – поддържане на вътрешното равновесие на организма), чрез който се елиминират крайните продукти от обмяната на веществата – урея, пикочна киселина, креатинин, амоняк – и се регулира постоянството на вътрешната течна среда на организма - постоянството на вода, рН, осмоларитет, електролити и др.). Тази екскреторна и хомеостатична дейност се осъществява посредством три основни процеса:

  • гломерулна филтрация
  • тубулна резорбция
  • тубулна секреция

Основната функция на гломерулите се свежда до филтриране на кръвта, преминаваща през тяхната съдова мрежа, в резултатна което се образува т.н. първична урина (ултрафилтрат), който след това преминава в каналчетата на нефрона. Поради относително високата пропускливост както на гломерулния ендотел, така и на баумановата капсула ултрафилтратът съдържа всички съставки на плазмата, включително и малко количества нискомолекулярен албумин.

Ако се сравни съставът на първичната с крайната урина, ще се установят големи различия. Някой от съставките са многократно по-концентрирани, други са намалели или съвършено липсват. Това показва, че при преминаването си през тубулите първичната урина търпи редица промени. Два основни процеса характеризират дейността на тубулния апарат – обратна резорбция и секреция. За разлика от процесите на формиране на първичната урина те са резултат не само на пасивно преминаване през клетъчните мембрани под влияние на дифузия, филтрация и осмоза, но и в резултат на механизми изискващи енергия – активен транспорт.

Някои органични съставки на кръвта се намират в тубулната урина в по-голяма концентрация, отколкото в гломерулния ултрафилтрат. Това е в резултат на тубулната секреция. Два са основните секреторни механизма:

  • секреция на органични киселини
  • секреция на органични основи

Същевременно бъбреците са орган с вътрешна секреция – в тях се произвеждат няколко групи хормони, които имат значение за цялостната дейност на организма:

  • ренин
  • бъбречен еритропоетичен фактор
  • бъбречни простагландини – бъбречен каликреин
  • 1,25-дихидроксихолекалциферол

2. Как е устроен бъбрекът?

Бъбрекът е чифтен орган със специфична форма – продълговат, приплеснат в предно-задно направление и дъгообразно извит с изпъкналост встрани. Той има горен и долен край, предна и задна повърхност. Бъбрекът е вдлъбнат от едната си страна, като в това вдлъбване се разполага т.н. хилус, пред който влизат бъбречната артерия и нерви, а излизат бъбречната вена и лимфни съдове. Тук се появява и бъбречното легенче, което продължава в пикочопровода. Всеки бъбрек има дължина около 12 см., широк е около 6 см., а дебелината му е около 3 см. Двата бъбрека тежат общо около 300 г., като левият обикновено е по-голям от десния.

Двата бъбрека лежат върху задната коремна стена на нивото на 12-ти гръден и 1-2-ри поясен прешлен. Положението на бъбреците зависи и от положението на тялото, като горните данни се отнасят за легнало положение. При изправяне те се преместват с половин до един прешлен по-надолу.

Бъбреците са покрити с фиброзна капсула и мастна тъкан със защитна функция от удари и сътресение.

Бъбречната тъкан се разделя на два слоя:

  • кора - външен слой дебел 4-5 мм.
  • сърцевина – вътрешен слой, който изгражда бъбречните пирамиди

Основната структурна единица на бъбрека се нарича нефрон. Всеки нефрон е изграден от:

  • гломерул, бъбречно (Малпигиево) телце
  • проксимално извито каналче
  • примка на Хенле
  • дистално извито каналче
  • събирателно каналче

Посочените части преминават последователно една в друга. В бъбречното телце се филтрира от кръвта т.н. първична урина (ултрафилтрат), която е в количество около 170 л. на ден. Този филтрат, преминавайки последователно през останалите структури на нефрона се подлага на обратна резорбция на вода и йони, като количеството на крайната урина достига средно 1200 мл. на ден.

Любопитен факт:

Общата филтрационна повърхност на двата бъбрека се изчислява на 1,6 м2. През тях преминават 1700 л. кръв за 1 денонощие. Бъбречната тъкан има големи компенсаторни възможности – при бъбречно заболяване със загуба на функционална тъкан е достатъчно да са налични 25-30% здрава бъбречна тъкан за да функционира организма нормално. Когато тези проценти намалеят за почва развитието на бъбречна недостатъчност.