1. Какви са физиологичните особености на мускула?

Мускулите се делят на напречнонабраздени и гладки. Двата вида мускули се различават по своята структура и по своите свойства. Сърдечният мускул, макар и напречнонабразден, по редица свойства се доближава до гладките мускули и затова се разглежда като трети вид мускулна тъкан.

Основните физиологични свойства на мускулите са:

  • възбудимост
  • съкратимост

Напречнонабраздените мускули са изградени от отделни мускулни влакна – отделна мускулна клетка, която има множество ядра, митохондрии и миофибрили. Основната функционална единица на миофибрилата е саркомерът. Саркомерите са изградени от два вида нишки (миофиламенти) – тънки актинови, и намиращите се между тях дебели миозинови нишки.

Съкращението на напречнонабраздената мускулна клетка е резултат на съкращението на нейните миофибрили. С помощта на електронномикроскопски анализ е доказано, че при съкращението на миофибрилите става плъзгане на тънките актинови нишки между миозиновите. Придвижването на тънките нишки става поради установяване на връзка (напречни мостчета) между главите на миозиновите нишки. Отпускането на мускула става под действие на еластичните сили.

Гладките мускули се различават от напречнонабраздените по липсата на строго подреждане на тънките и дебелите нишки (следователно и на напречната набразденост). Тяхното съкращение е неволево. Гладкомускулните клетки имат вретеновидна форма с централно разположено ядро. Размерите им са много по-малки в сравнение с напречнонабраздените мускулни влакна. При гладкомускулните клетки се откриват три вида влакна – дебели миозинови, тънки актинови и трети вид с междинни размери и не напълно изяснен състав. Гладките мускули се възбуждат не само чрез импулсите на инервиращите ги нервни влакна, но и под действието на редица други фактори – хормони, метаболити, авторитмична активност, механични и термични дразнения и др.

Физиологичните особености на гладките мускули от отделните органи са различни. Те биха могли да се разделят на две основни групи:

  • дискретен тип мускулни влакна – гладки мускули на окото, на големите въздухоносни пътища, на големите артерии, на космите
  • висцерален тип мускулни влакна – на храносмилателната система и др.

2. Какво е анатомичното устройство на мускула?

Скелетните мускули притежават централна, активна част – мускулно тяло, и крайни части – сухожилия. По отношение на своята форма и големина мускулите показват голямо разнообразие:

  • вретеновиден мускул
  • едноперест мускул
  • двуперест мускул
  • плосък мускул
  • пръстеновиден мускул

Мускулите биват прости и сложни. При простите мускулното тяло е единно и завършва с два края, а при сложните то е разделено на част от протежението му. Мускулите с две и повече глави започват от различни места с отделни глави, които след това се обединяват в общо тяло, завършващо с общо сухожилие върху едно залавно място. Такива мускули се срещат в областта на крайниците. При мускулите с много крайни сухожилия единното мускулно тяло се разделя на отделни коремчета, които продължават в отделни сухожилия и се прикрепват на различни места.

Основната съставка на скелетните мускули са напречнонабраздените мускулни влакна. Те са носители на основното свойство на мускулите – способността за съкращение. Мускулните влакна са два вида – червени и бели, имат различия в устройството и функциите си. Повече са червените мускулни влакна, белите са сравнително малко – мимически, мускули на езика.

Мускулните влакна се обединяват в първични снопчета. Снопчето съдържа 10 до 50 мускулни влакна. Първичните снопчета са покрити със съединителна тъкан и се обединяват в различни по големина вторични снопчета, които също са обвити в съединителна тъкан. По системата от съединителнотъканни обвивки на мускула преминават кръвоносни съдове и нервни влакна. До всяко мускулно влакно достигат разклонения на моторните нерви, където завършват с нервно-мускулен синапс (моторна плочка).

При съкращаване на мускулите дължината на техните влакна намалява с 25 до 50%, което се съпровожда от съответно увеличение на дебелината им. Силата на мускулите се измерва с тежестта, която те могат да п преодолеят при максимално напрежение.