1. Какви са физиологичните особености на сърцето?

Сърдечният мускул се характеризира с някои особености, отнасящи се до възникването и провеждането на възбуждението.

Способността на сърцето ритмично да се възбужда и съкращава под влиянието на импулси, зараждащи се във възбудно-проводната система, се нарича автоматия. Тя е една от характерните особености на сърдечната мускулатура. Наблюдава се и след изолиране на сърцето от организма. При нормални условия ритъмът на автоматичното съкращение е строго регулиран – у възрастен човек средната му честота е около 70 удара в минута.

Възбудно-проводната система на сърцето се състои от:

  • синусов възел
  • предсърдно-камерен възел
  • снопче на Хис
  • мрежа на Пуркиние

Синусовия възел се намира в стената на дясното предсърдие. Предсърдно-камерния възел е разположен в дясното предсърдие в непосредствена близост с междупредсърдната преграда. Той преминава в снопчето на Хис, което прониква в междукамерната преграда, след което се разделя на ляв и десен клон. От двата клона се формира мрежата на Пуркиние, проникваща в мускулатурата на двете камери.

Автоматията на сърцето е свързана с ритмично деполяризиращите се клетки на синусовия възел. Той играе ролята на водач на ритъма за цялото сърце. Познанията за автоматията имат значение за изясняване патологията на ритъмните нарушения на сърдечната дейност.

Любопитен факт:

В клетките на възбудно-проводната система е заложена не само вътрешната регулация на сърдечния ритъм, но и програмата за неговото изменение с напредване на възрастта на индивида. Така например, докато у новороденото сърдечните съкращения са около 140 в минута, при възрастните, с увеличението на телесната маса този ритъм се забавя, което съответства на новите особености на сърдечно-съдовата система (по-голямо сърце, по-дълъг път, който изминава кръвта в тялото, промяна в еластичността на съдовете и др.).

2. Какво е анатомичното устройство на сърцето?

Сърцето е кух мускулест орган, разположен в гръдния кош върху сухожилния център на диафрагмата. То лежи асиметрично – 2/3 от него лежат наляво а 1/3 – надясно от срединната линия на тялото. Обвито е от перикардната торбичка и е фиксирано към големите съдове – аорта, белодробен ствол и двете кухи вени.

Сърцето има форма на неправилен конус с основа обърната нагоре, надясно и назад. Върхът на сърцето е насочен надолу, наляво и напред. Големината на сърцето зависи от големината на човека и се смята, че в общи линии съответства на големината на юмрука му. При мъжа то тежи средно 300г., а при жената – 220г. Дължината възлиза на 12-13см.

Кухината на сърцето се разделя на четири отделения – две предсърдия и две камери, разделени съответно с междупредсърдна и междукамерна преграда.

Дясното предсърдие и дясната камера образуват дясната или венозна половина на сърцето – през нея преминава венозната кръв. Тази кръв идва от двете кухи вени и коронарния синус.

Лявото предсърдие и лявата камера образуват лявата или артериална половина на сърцето – през нея преминава артериалната кръв. Еднопосочното движение на кръвта се осъществява посредством ритмичните контракции на сърдечната мускулатура и наличието на клапи:

  • трикуспидална
  • пулмонална
  • митрална
  • аортна

Сърдечната стена е изградена от три слоя:

  • епикард – външен слой
  • миокард – сърдечна мускулатура
  • ендокард – вътрешна тънка ципа, която покрива цялата вътрешна повърхност на мускулния слой

Работата на сърцето се осъществява чрез редуване в строга последователност на следните три състояния:

  • съкращение на предсърдията (пресистола)
  • съкращение на камерите (систола)
  • разхлабване на цялата мускулатура (диастола)

Тази ритмичност се обуславя от специалната проводна система на сърцето, в която периодично възниква и се провежда възбуждение, което предизвиква съкращение на миокарда.

Кръвоснабдяването на сърцето се извършва от двете коронарни (венечни) артерии – лява и дясна. Те започват от началната част на аортата. Дясната коронарна артерия се насочва надясно по коронарната бразда на сърцето, преминава по диафрагмалната повърхност като отделя клончета за дясното предсърдие, дясната камера и част от лявата камера. Лявата коронарна артерия, след отделянето си от аортата, се насочва наляво и надолу, след което се разделя на два клона – единият върви по предната междукамерна бразда, втория се разполага във коронарната бразда на ляво и назад и достига диафрагмалната повърхност като отделя клончета за част от предната стена на дясна камера, предните 2/3 от междукамерната преграда, ляво предсърдие и лява камера. Венозната кръв от сърцето се оттича към коронарния синус и дясно предсърдие.