1. Как е устроена предната част на ходилото?

Предната част на ходилото (към нея се включват за по-голяма прегледност и пръстите на крака) е по-издължена и се състои от 19 кости. Пет метаттарзални кости (аналози на метакарпалните кости на китката) свързават костите на средната част на ходилото с костите на всеки един от пръстите (съответно по една метатарзална кост за всеки един от пръстите).

Големият пръст е съставен от две кости (фаланги), свързани помежду им с една става. Всеки един от четирите останали пръста са съставени от 3 костици (фаланги), свързани помежду си с две ставички (по-близката до ходилото се нарича проксимална интерфалангеална става, а по-отдалечената – дистална интерфалангеална става). Ставичките между костите в предната част на ходилото се виждат отвън като "кокалчета".

В допълнение в състава на ходилото влизат и няколко малки костици, наречени сезамовидни, които не играят опорна роля и са "включени в състава на сухожилията на някои мускули (сухожилията са здрави вървовидни структури от съединителна тъкан, които свързват мускулите с костие, за които те се залавят).

С изключение на пръстите, ставите между останалите кости на средната и предната част на ходилото позволяват извършването на малки, почти незабележими движения. Те осигуряват еластичност на ходилото, позволяваща му да "пружинира" под тежестта на тялото.

Ходилото има надлъжен и напречен свод (дъга, отворена надолу), който се поддържа под действието на мускулите и връзките (здрави ленти от съединителна тъкан, които свързват кост с кост) на ходилото. Именно този свод осигурява "пружинирането" на ходилото.

2. Как е устроена задната част на ходилото?

Ходилото е тази част от долния крайник, която се намира между глезена и върха на пръстите. Човешкото ходило условно може да се раздели на три части: задна, средна и предна част.

Задната част се състои от две кости - скочната кост (талус) и петната кост (калканеус). В горната си част скочната кост завършва със ставна повърхност (повърхност, покрита с хрущял), подобно на макара, върху която заляга "вилката", образувана от долните части на големия и малкия пищял.

В тази става между скочната кост и костите на подбедрицата се осъществява сгъване и разгъване на ходилото (сгъването е движението, което ходилото осъществява при заставане на пръсти, а разгъването е приближаването му към предната повърхност на подбедрицата). Петната кост (калланеус) е тази, която формира подутината отзад на петата. Тя се свързва със скочната кост чрез три малки ставички, които функционират като едно цяло и дават възможност ходилото да се извърта навън и навътре (движенията, които извършвате, ако опитате да стъпите на вътрешното, съответно на външното "кокалче" на глезена).

Средната част се състои от 5 по-малки кости: ладиевидната кост (навикуларе), три клиновидни кости (кунеиформе - вътрешна, средна и външна) и кубовидната кост (кубоидеум). От една страна, тези кости се свързват в стави с двете кости на задната част на ходилото и от друга, с костите на предната част на ходилото.

3. Каква е структурата на глезена и как функционира той?

Глезенът е става тип "панта", в която се осъществява движение в две посоки:

  • стъпалото се придвижва надолу (в посока към земята или се отдалечава от тялото, нарича се плантарно сгъване) и
  • нагоре (към тялото, в посока отдалечаваща се от земята).

Глезенната става се образува от свързването на три кости: долните краища на двете кости на подбедрицата (голямопищялната и малкопищялната кост) се свързват с една от костите на ходилото, наречена скочна (талус).

Голямопищялната кост е по-дебелата кост на подбедрицата. Долният и край се разширява и образува твърда, костна издатина, която можете да напипате от вътрешната страна на глезена си.

Малкопищялната кост е по-тънката кост на подбедрицата. Долният и край се разширява и образува твърда, костна издатина, която можете да напипате от външната страна на глезена си.

Скочната кост (талус) е с клиновидна форма, която се разполага във вътрешността на глезена, между петната кост (калканеус) и долните краища на костите на подбедрицата (талус и фибула). Тя е най-високо разположената кост на самото ходило и "носи" върху себе си долните краища на голямо- и малкопищялната кости и осигурява база за осъществяване на движенията в глезена.

Твърдите костни издатини от двете страни на глезена се наричат малеоли (малеол в единствено число). Заедно те образуват "арка", която се приплъзва върху горната повърхност на скочната става (талус). Малеолите осигуряват стабилност на глезенната става, която е изключително важн, тъй като глезенните стави носят върху себе си тежестта на тялото.

Фиброзна мембрана, наречена ставна капсула и постлана отвътре снежна обвивка, наречена синовия, обгръща кухината на ставата. Във вътрешността на ставната капсула се намира малко количество бистра течност, която осигурява гладкото приплъзване на ставните повърхности една спрямо друга.

Структурата на глезенната става се стабилизира от три групи връзки. Връзките са здрави и леко еластични ленти от съединителна тъкан, които свързват костите помежду им като придават на ставата стабилност и устойчивост, както и осигуряват нормалния обем на движения в ставата.

Няколко групи мускули, чиито сухожилия се захващат за различни части на ходилото, осъществяват движението в глезенната става. Сухожилията са здрави ленти от съединителна тъкан, които свързват тялото на мускула с кост (залавното му място, върху което той упражнява силата си). Най-дебелото сухожилие на глезена е Ахилесовото сухожилие, което се разполага отзад на глезена и свързва мускулите на прасеца с петната кост (костната изпъкналост отзад на петата).

Нормалният глезен осъществява следните движения (изхождащи от неутрално положение на ходилото 90 градуса спрямо подбедрицата):придвижване на ходилото нагоре към подбедрицата (дорзално сгъване) до около 20 градуса и придвижване на ходилото надолу към земята (отдалечаване от подбедрицата, плантарно сгъване) от около 45 градуса.

4. Какво е менискът?

Менискът е парче здрав хрущял с дисковидна форма, който намалява стресовото натоварванв вътре в колянната става. Всяко коляно има един латерален (външен) мениск под външната издутина на бедрената кост и един медиален (от вътрешната страна) мениск, разположен под вътрешната издутина на бедрената кост.

Всеки мениск играе ролята на естествена "възглавничка" между бедрената кост и големия пищял на подбедрицата. Двете "възглавнички" възпрепятстват бързото износване на ставата, като не позволяват съществено триене между бедрената кост и костите на подбедрицата. Менисците също така поемат голяма част от рязкото натоварване при скачане и приземяване на крака.

5. Кои основни връзки и сухожилия изграждат колянната става?

Връзките са здрави и еластични ивици от тъкан, които свързват кост с кост и придават устойчивост и здравина на ставите. Четири лигамента (връзки) свързват бедрената кост с големия пищял:

  • предна кръстна връзка - разположена е по средата, във вътрешността на ставата и предпазва тибията (големия пищял) от приплъзване напред спрямо бедрената кост
  • задна кръстна връзка - също разположена във вътрешността на ставата и предпазва тибията от приплъзване назад спрямо бедрената кост
  • латерална колатерална връзка (външна странична връзка) - тази връзка е разположена от външната страна на коляното и го предпазва от изместване или изкривяване встрани от тялото
  • медиална колатерална връзка (вътрешна странична връзка) - тази връзка е разположена от вътрешната страна на коляното и го предпазва от изместване или изкривяване навътре (в посока към другото коляно)

Сухожилията са здрави тъканни "шнурове", които свързват мускулите с костите. Двете основни групи сухожилия около колянната става са сухожилието на четириглавия бедрен мускул, което обхваща капачето и свързвайки бедрената кост с големия пищял, придава стабилност на ставата отпред.

Сухожилията на задните бедрени мускули, свързват мускулите сгъвачи на бедрото с големия пищял като обхващат коляното от вътрешната и външна страна и по този начин стабилизират ставата отзад и отчасти отстрани.

6. Кои основни мускули изграждат колянната става?

Основно две групи мускули осъществяват движението в колянната става:

  • четириглавият бедрен мускул разгъва подбедрицата в коляното
  • мускулите по задната част на бедрото се залавят между тазобедрената става и горната част на подбедрицата и осъществяват сгъване в коляното.

7. Кои основни кости и хрущяли изграждат колянната става?

В колянната става се свързват три кости: бедрената кост (или фемур), голямопищялната кост (голямата кост на подбедрицата, тибия) и капачето (патела). Капачето ляга върху другите две кости в предната част на ставата и се плъзга, когато коляното се сгъва. То предпазва ставата и осигурява правилната и работа. Контактуващите в ставата краища на трите кости са покрити със ставен хрущял - твърд и еластичен материал, който "обира" натоварването в ставата и осигурява гладкото плъзгане на повърхностите и.

Между костите на колянната става се намират две "възглавнички" от дебел и здрав хрущял, наречени менисци. Всеки от тях има формата на дисковиден полумесец. Те се разполагат между повърхностите на бедрената и голямопищялната кост във вътрешната и външната част на всяка колянна става. Всяко коляно има два мениска - вътрешен и външен.

Менисците поемат част от натоварването върху долната част на крака, разпределят поравно тежестта върху големия пищял, спомагат за доброто функциониране на ставата и подобряват стабилността и.

В структурата на колянната става вземат участие мускули, връзки, и сухожилия.

8. Какво представлява тазобедрената става и как функционира тя?

Тазобедрената става представлява свързването на бедрената кост (фемур) с костния таз. Бедрената кост е най-дългата кост в човешкото тяло. В горния си край тя завършва с окръглена, топковидна структура, наречена бедрена глава. Бедрената глава е покрита със ставен хрущял. Частта, която свързва стъблото на бедрената кост с главата, се нарича бедрена шийка.

Костният таз се образува от три чифтни кости (две хълбочни, две седалищни и две лонни). Трите тазови кости участват в образуването на една вдлъбнатина с полусферична форма, разположена по външната странична повърхност на таза, наречена ацетабулум ("оцетник"). Тази вдлъбнатина е покрита с хрущял и служи за ставна ямка, в която заляга бедрената глава.

Костите, участващи в образуването на тазобедрената става, са обвити отвън от здрава тъкан, наречена ставна капсула. Тя обхваща и значителна част от бедрената шийка. По вътрешната повърхност на ставната капсула се разполага нежна обвивка, наречена синовиална мембрана. Тя произвежда малко количество вътреставна течност (синовиална течност), която "смазва" ставните повърхности на костите и улеснява движенията в ставата.

Отвън ставата се стабилизира от няколко здрави съединително тъканни лентовидни структури, наречени връзки.

Тазобедрената става е сферична по форма и това обуславя разнообразните движения в нея. Движенията в тазобедрената става се извършват около три главни оси:

  • около една напречна ос (ос, успоредна на кръста) се извършва сгъване до 120 и разгъване до 20 градуса на долния крайник.
  • около една предно задна ос (ос, пробождаща тялото от корема към гърба) се извършва отвеждане (отдалечаване на крака от тялото) до около 70 градуса и привеждане (приближаване на крака към тялото) на крака.
  • около една ротационна ос (ос, минаваща по дължината на бедрената кост) се извършва въртене навън и навътре, сумарно до около 90 градуса.

9. Кои кости влизат в състава на долния крайник и как са свързани те помежду си?

Човешкият крак се състои от 4 кости (тук за улеснение не включваме костите на ходилото за тях виж "Счупвания на ходилото") - бедрена кост (фемур), капаче (патела), голям пищял (тибия) и малък пищял (фибула). При травма всяка една от тези кости може да се счупи на две или повече части.

Бедрената кост е най-дългата и здрава кост в човешкото тяло. В горния си край завършва с кълбовидна структура, наречена бедрена глава. Бедрената глава "влиза" в ставна ямка, разположена по страничната повърхност на костния таз и заедно формират тазобедрената става. В тази става кракът се сгъва и разгъва (движи се напред и назад), придвижва се встрани от тялото и към другия крак и се ротира (върти) навътре и навън. Между бедрената глава и тялото (тръбовидната част) на бедрената кост се намира бедрената шийка. Тя има по-хоризонтален ход и има формата на обърната латинска буква "L".

На границата между бедрената шийка и тялото на бедрената кост (тези две части са разположени една спрямо друга под ъгъл от около 135 градуса при възрастни хора) се намират две костни грапави издатини: голям трохантер (или въртел), разположен от външната част на костта и малък трохантер (или въртел), разположен от вътрешната част на костта.

Когато се говори за счупване на хълбока или "ябълката", или тазобедрената обикновено става въпрос за счупване в тази най-горна част на бедрената кост (над тръбовидната част, счупвания на бедрената глава и шийка, счупвания на трохантерния масив). В долната си част бедрената кост завършва с разширение, съставено от вътрешния и външния кондил.

Тези кондили се свързват с горната част на големия пищял (разширена част, която се нарича тибиално плато) и образуват колянната става.

Капачето е малка кост, която също взема участие в образуването на коляното, като заляга отпред върху бедрената кост и големия пищял. То служи за създаване на лостов механизъм за захващане на бедрените мускули и стабилизира коляното. В коляното подбедрицата се сгъва и разгъва спрямо бедрото.

Малкият пищял заляга към големия от външната му страна. Той не участва в изграждането на коляното и е доста по-тънък от големия пищял. В долния си край големия и малкия пищял завършват с две разширения (съответно вътрешен и външен малеол), които заедно с една от костите на ходилото образуват глезенната става. В глезена ходилото се сгъва и разгъва спрямо подбедрицата и леко се извива навън и навътре.

Повече информация за анатомия на: