8. Какво представлява тазобедрената става и как функционира тя?
Тазобедрената става представлява свързването на бедрената кост (фемур) с костния таз. Бедрената кост е най-дългата кост в човешкото тяло. В горния си край тя завършва с окръглена, топковидна структура, наречена бедрена глава. Бедрената глава е покрита със ставен хрущял. Частта, която свързва стъблото на бедрената кост с главата, се нарича бедрена шийка.
Костният таз се образува от три чифтни кости (две хълбочни, две седалищни и две лонни). Трите тазови кости участват в образуването на една вдлъбнатина с полусферична форма, разположена по външната странична повърхност на таза, наречена ацетабулум ("оцетник"). Тази вдлъбнатина е покрита с хрущял и служи за ставна ямка, в която заляга бедрената глава.
Костите, участващи в образуването на тазобедрената става, са обвити отвън от здрава тъкан, наречена ставна капсула. Тя обхваща и значителна част от бедрената шийка. По вътрешната повърхност на ставната капсула се разполага нежна обвивка, наречена синовиална мембрана. Тя произвежда малко количество вътреставна течност (синовиална течност), която "смазва" ставните повърхности на костите и улеснява движенията в ставата.
Отвън ставата се стабилизира от няколко здрави съединително тъканни лентовидни структури, наречени връзки.
Тазобедрената става е сферична по форма и това обуславя разнообразните движения в нея. Движенията в тазобедрената става се извършват около три главни оси:
- около една напречна ос (ос, успоредна на кръста) се извършва сгъване до 120 и разгъване до 20 градуса на долния крайник.
- около една предно задна ос (ос, пробождаща тялото от корема към гърба) се извършва отвеждане (отдалечаване на крака от тялото) до около 70 градуса и привеждане (приближаване на крака към тялото) на крака.
- около една ротационна ос (ос, минаваща по дължината на бедрената кост) се извършва въртене навън и навътре, сумарно до около 90 градуса.
