1. Панкреас - физиология

Задстомашната жлеза (панкреас) има смесена активност – външносекреторна и вътрешносекреторна. Външната секреция се изразява в отделянето на панкреатичен сок в дванадесетопръстника, а вътрешната – в изработването на хормони и постъпването им в кръвта.

Количество и състав на панкреатичния сок – за 24 часа се отделят средно 700мл. панкреатичен сок с рН 7,1-8,8. Тази алкална реакция се дължи на високото съдържание на бикарбонати.

Панкреатичният сок съдържа редица ензими:

  • протеолитични – трипсиноген, химотрипсиноген, еластаза, карбоксипептидаза А и В, рибонуклеаза, дезоксирибонуклеаза и фосфолипаза А. Всички тези ензими осигуряват степенното разграждане на белтъците до крайните им съставки – аминокиселини.
  • липолитични – липаза и естераза – разграждат мастите до глицерол и мастни киселини
  • амилолитични – амилаза, малтаза, захараза, лактаза – разграждат полизахаридите и дизахаридите до монозахариди

До отделянето си от панкреаса в дванадесетопръстника ензимите са неактивни (в противен случай би настъпило самосмилане на жлезата).

Вътрешносекреторната (ендокринната) функция на панкреаса е свързана със секрецията на два хормона – инсулин и глюкагон, от клетките на лангерхансовите острови. Тези острови представляват 2% от масата на жлезата (около 2 милиона островчета). Те са изградени от три типа клетки:

  • А-клетки – секретират глюкагон, който разгражда гликогена и повишава нивото на кръвната захар
  • В-клетки – секретират инсулин, който понижава нивото на кръвната захар
  • D-клетки – секретират соматостатин, който играе важна роля в регулацията на инсулиновата и глюкагонова секреция, а с това и в регулацията на въглехидратния метаболизъм

2. Панкреас - анатомия

Задстомашна жлеза – панкреас – има храносмилателна и ендокринна функция. Панкреасът има продълговата форма и наподобява грозд. Тежи 80-90г., разположена е на задната стена на коремната кухина и се състои от няколко отдела - глава, тяло и опашка. Главата се намира в дясно, в извивката на дванадесетопръстното черво и е насочена надолу, докато останалите части са разположени хоризонтално и завършват на нивото на далака (слезката). Задстомашната жлеза се състои от два типа тъкани, изпълняващи коренно различни функции.

Собствената тъкан на панкреаса се състои от малки лобчета (ацини), които имат изходящи каналчета. Тези каналчета се сливат в по-големи, които от своя страна образуват големия Вирсунгов канал. Ацините се състоят от клетки, които произвеждат панкреатичен сок, който съдържа храносмилателни ензими. Главният канал на панкреаса се отваря в дванадесетопръстното черво. Между ацините на панкреаса са разположени групи клетки, които нямат изходящи каналчета – т.н. Лангерхансови острови. Островните клетки произвеждат хормоните инсулин и глюкагон.

Функциите на задстомашната жлеза са екзокринни и ендокринни – външна и вътрешна секреция. Външна е секрецията на храносмилателни ензими (кухината на стомашночревния тракт се интерпретира като "външна" за организма, тъй като има комуникация с външната среда и не е стерилна). Вътрешна (ендокринна) е секрецията на хормони. Глюкагонът и инсулинът вземат участие във въглехидратната обмяна – глюкагонът повишава кръвната захар, а инсулинът я намалява.