1. Жлъчен мехур - физиология

Жлъчният сок (жлъчка) се образува от чернодробните клетки непрекъснато. Той се складира в жлъчния мехур и се излива в дванадесетопръстника при наличие на химус. Различават се два вида жлъчка – чернодробна и мехурна.

Отделеното за 24 часа количество е 800 – 1000 милилитра. Жлъчката не съдържа храносмилателни ензими. Храносмилателната й функция се дължи на наличието на жлъчни соли, които са основни елементи на жлъчката. Жлъчните соли представляват натриеви соли на гликохолевата и таурохолевата киселини.

Характерния цвят на жлъчката се придава от жлъчните пигменти. Основният пигмент е билирубинът – производен на хема от хемоглобина (червеният кръвен пигмент).

Функции на жлъчката - жлъчните соли намаляват повърхностното напрежение на мастите, емулгират ги фино и по този начин улесняват действието на ензимите, отговорни за разграждането на мастите – липаза – на панкреатичния и чревния сок. Жлъчните киселини активират липазата, наред с други ензими.

При това взаимодействие разходът на жлъчни соли не е голям, защото след като изиграят ролята си за резобрция на мастите, те се връщат обратно в черния дроб. Този кръговрат се нарича ентерохепатална рециркулация.

Жлъчката допринася за неутрализирането на киселия стомашен сок, постъпил в дванадесетопръстното черво и усилва моториката на червата. Тя придава цвета на фекалните маси.

2. Жлъчен мехур - анатомия

Жлъчният мехур е спомагателен орган на храносмилателната система и представлява резервоар за съхранение и натрупване на жлъчен сок между отделните хранения. Той има крушовидна форма и е разположен под долната, предна повърхност на черния дроб в дясно.

Дълъг е 7-10 см. широк до 2,5 см. и има обем около 45 милилитра. Тънката част на мехура се нарича шийка преминава в жлъчен канал, който се слива с чернодробния канал, в резултат на което се формира общия жлъчен проток.

Попадането на хранителна материя в дванадесетопръстното черво стимулира отделянето на жлъчен сок.