1. Физиология на белите дробове

Газовата обмяна се осъществява от белодробната тъкан (паренхим), който е изграден от алвеоли и от капилярна мрежа, която плътно ги обхваща. Стената на алвеолите е много тънка (0,4µm) и заедно с капилярите формира т.н. алвеоло-капилярна бариера, през която се реализира газовата обмяна. Обща площ на алвеоло-капилярната бариера за двата бели дроба е около 90 квадратни метра. При новороденото броя на алвеолите е значително по-малък в сравнение с възрастния човек, като с напредването на възрастта и развитието на организма този брой нараства.

Белите дробове са покрити от една двуслойна серозна обвивка, наречена плевра. Тя осигурява херметичността на гръдния кош и на междуплевралното пространство като до голяма степен улеснява движението на белите дробове спрямо гръдния кош. Между двата листа на плеврата се намира малко количество течност, която улеснява приплъзването помежду им през време на акта на вдишване и издишване.

Между двата листа на плеврата се формира плеврална кухина, която е затворена. Обемът на белите дробове е по-малък от обема на гръдния кош, но благодарение на плеврата те са "разгънати" в гръдната клетка. Ако плевалната кухина бъде отворена, в гръдния кош навлиза въздух извън белите дробове, те се свиват (колабират) и заемат по-малък обем – пневмоторакс. Тъй като лявата и дясната плеврална кухина нямат пряка връзка, при едностранно нарушаване на херметичността се свива само единия бял дроб.

Клетките, тапициращи алвеолите произвеждат специално повърхностноактивно вещество – сърфактант – който пречи на колабирането на алвеолата и я държи отворена.

2. Анатомия на белите дробове

Трахеята се разделя в гръдната кухина на два главни бронха – ляв и десен, всеки от тях се разклонява многократно и така се образува бронхиалното дърво. Стената на бронхиолите е заздравена от хрущял. Най-малките и крайни бронхи се наричат бронхиоли. Те завършват в мехурчета, наречени белодробни алвеоли. В тези кухини - крайните бронхиоли и белодробните алвеоли се осъществява обменът на газове между кръвта и въздуха.

Белите дробове сами по себе си са пасивна стуктура – нахлуването на въздух в тях по време на вдишване се осъществява посредством разширяването на гръдния кош и понижаване на налягането в гръдната клетка под действие на съкращението на междуребрените мускули и диафрагмата. При това съкращаване налягането в белите дробове става по-ниско от атмосферното и въздухът нахлува в тях. Белите дробове са покрити с външна обвивка – плевра - изградена от два листа, наречени висцерална (белодробна) и париетална (пристенна) плевра. Двата листа на плеврата заграждат т.н. плеврално пространство.
Съдовите капиляри и белодробните алвеоли са обхванати от многобройни колагенови и еластични влакна, които имат радиален ход. Тези влакна изграждат носещия скелет на белодробната тъкан.