1. Ларинкс

Ларинксът е органа, благодарение на който възпроизвеждаме звук, т.е. говорим, смеем се, пеем. Той осигурява отделянето на дихателната от храносмилателната система, с което пречи на храната и слюнката да навлизат към белите дробове (дихателната система) и обратното – въздух да навлиза към стомаха (храносмилателна систева).

 

Ларинксът е разположен пред хранопровода и е изграден от чифтни и нечифтни хрущяли, подвижно свързани помежду си посредством връзки и съединителнотъканни мембрани. Отгоре и отпред на входа на ларинкса е разположен т.н. епиглотис, който е изграден от еластичен хрущял и закрива входа на ларинкса по време на преглъщане с цел да не попаднат хранителни материи в трахеята и белите дробове.

 

Между тези хрущяли са опънати гласните връзки. От тяхната дължина и опънатост се определя височината на човешкия глас. Звукът се формира в процеса на издишване, като звуковите характеристики са в резултат на общите резониращи свойства на гласни връзки, устна и носна кухина. Ларинксът преминава в трахея – хрущялна "тръба", която свързва ларинкса с белите дробове и пренася въздух при вдишване е издишване.

 

Ларинксът, трахеята, бронхите и бронхиолите имат проводяща функция – те провеждат въздуха до крайните бронхиоли и белодробните алвеоли, които пък имат газообменна функция. Всички тези тръбести структури са покрити с ресничести клетки. Движението в посока от белите дробове към гърлото на тези реснички обезпечава отделянето на секрети и попаднали от въздуха частици от белите дробове навън.