8. Как се прилагат сърдечните гликозиди и вазодилататорите?
Препоръчват се при предсърдно мъждене, при всеки клас сърдечна недостатъчност, за контрол на честотата. Комбинацията от бета-блокер и дигоксин е по-добра от всеки от двата медикамента поотделно.
При синусов ритъм дигоксин се препоръчва за подобряване на клиничния статус на пациенти с перстиращи симптоми на СН , независимо от терапията с АСЕ-инхибитори и диуретик. Дигоксин подобрява симптоматиката и намалява хоспитализациите, без да повлиява съществено преживяемостта.
Обичайната орална дневна доза на дигоксин е 0,250 – 0,375 мг при нормален креатинин. При възрасни дозата е 0,0625 -0,125 мг рядко 0,250мг. Първоначалната доза би могла да бъде 2х0.250мг за два дни. При бъбречна недостатъчност дозата на дигоксина се редуцира според креатининовия клирънс.
Вазодилататори могат да се използават като допълнителна терапия при сърдечна недостатъчност. В по-стари ръководства комбинацията хидралазин –изосорбиддинитрат беше предлагана като алтернатива на АСЕ-инхибиторите, при непоносимост, но на съвременния етап блокерите на ангиотензиновите рецептори са предпочитаната алтернатива.
Все пак доказано е, че високи дозихидралазин (300мг) + изосорбиддинитрат (160мг) , без АСЕ-инхибитор, могат да намалят смъртността и да подобрят толеранса към физически усилия.
Нитратите могат да се използват и при съпътсваща ангина пекторис и за облекчение на остра диспнея.
