7. Как се прилагат медикаментите с положителен инотропен ефект?
Използват се обикновено при ограничени във времето епизоди на тежка сърдечна недостаттъчност или като мост към сърдечна трансплантация . Трябва да се имат предвид честите странични ефекти и несигурният им ефект върху прогнозата. Пролонгираната употреба на перорални инотропни агенти води до увеличаване на смъртността.
Най-често използваният препарат е Добутамин. Най-често срещаните нежелани странични явления са тахифилаксия, тахикардия и неадекватна вазодилатация. Подобни проблеми има и с фосфодиестеразните инхибитори - амринон, милринон, еноксимон.
При остро влошена сърдечна недостатъчност, краткотрайното приложение на калциевия сензитатор левосимендан показва по-добрър профил на безопасност от добутамин При остра сърдечна недостатъчност след миокарден инфаркт левосимендан подобрява симптомите и намалява смъртността в първите 72ч.. Ефектът се задържа и след 6 месечно проследяване.
Интравенозният допамин се използва за краткотрайна корекция на хемодинамичните нарушения при тежка влошена сърдечна недостатъчност. В малки дози 3-5 јg/кг/мин. може да подобри бъбречния кръвоток. Ефектът на допамина не е проследяван в големи проспективни проучвания. На сегашният етап, пероралните допаминергични атгенти не се препоръчват при лечението на хронична сърдечна недостатъчност.
