1. Как да избегнем инфаркт?

  • преустановете пушенето/три години без тютюнопушене понижава риска от сърдечно заболяване до нивото на този при непушачите/
  • здравословна храна с по-малко мазнини и ограничен прием на сол
  • контрол на кръвната захар при диабет
  • физически упражнения - 4 пъти седмично по 40 минути
  • редуциране на наднорменото тегло
  • контрол на кръвното налягане при артериалната хипертония

2. Какво да очаква пациентът по време на възстановяване от сърдечен пристъп?

Повечето пациенти могат да се върнат на работа и продължат обичайният начин на живот няколко месеца след сърдечния пристъп. Някои пациенти остават с по-ограничена активност поради слабост на сърдечния мускул.

  • след малък сърдечен инфаркт /минимална увреда на сърдечния мускул/, пациентите възстановяват нормална активност след две седмици. Това включва връщане на работа както и нормална сексуална активност
  • средният по степен сърдечен инфаркт изисква ограничение и постепенно увеличаване на физическата активност в рамките на четири седмици
  • големият по обем инфаркт изисква по-дълъг период на възстановяване за около шест седмици или повече. По време на възстановителния период пациентите трябва да избягват силни физически усилия и вдигане на тежко и други натоварвания.

Относно сексуалната активност - може да бъде възстановена 3-4 седмици след сърдечен инфаркт.

3. Как се лекува инфаркт на миокарда?

  • антиагрегантни лекарства за предотвратяване образуването на съсиреци в артериите
  • антикоагулантни лекарства за предотвратяване на нарастването на образували се кръвни съсиреци в артериита
  • коронарна ангиография с перкутанна транслуминална ангиопластика с или без поставяне на стент в запушената коронарна артерия
  • медикаменти лизиращи кръвния съсирек - тъканен плазминоген активатор/tPAs/. Колкото по-рано се назначат тези медикаменти, толкова е по-сигурен техният ефект, свързан с лизиране на кръвния съсирек и възстановяване кръвотока към сърдечния мускул. Потенциален риск от приложението на тези медикаменти е кървенето. Най-сериозното усложнение от прилагането на tPAs е развитие на хеморагичен мозъчен инсулт.
  • подобряване доставката на кислород към сърдечния мускул
  • медикаменти понижаващи нуждата на сърдечния мускул от кислород
  • медикаменти предотвратяващи появата на абнормен сърдечен ритъм
  • ангиопластика - спешната коронарография и коронарната балонна ангиопластика /перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика/ се провеждат в подходящо оборудвани болници. Върха на балонния катетър се дилатира, притиска плаката и съсирека, осигурявайки възстановяване на кръвотока в коронарните артерии.
  • поставяне на стент – Стентът се поставя в коронарната артерия след балонната ангиопластика и осигурява поддържането на отворен артериален лумен.
  • артеректомия – понякога плаките са твърде ригидни, калцирали и не могат да се третират с балонна ангиопластика. В тези случаи плаките могат да се изрежат чрез подобни на дрил ротаторни остриета или лазер.
  • аорто-коронарен байпас се препоръчва при стеснение на по-голяма част от коронарните артерии.

Основният терапевтичен минимум включва:

  • кислород през назален катетър или лицева маска
  • нитроглицерин под езика
  • обезболяване /морфин,фентанил/
  • Аспирин – при алергия към аспирин може да се даде клопидогрел /плавикс/

Целта на лечението е да осигури максимално бързо възстановяване на кръвотока към сърдечния мускул, процес наречен реперфузия. Това ограничава степента на увреда на сърдечния мускул и запазва помпената функция на сърцето. Оптималният интервал за осигуряване на реперфузия са първите 4-6часа от началото на сърдечния пристъп.

4. Какви са усложненията на миокардния инфаркт?

  • сърдечна недостатъчност – загиването на част от сърдечният мускул отслабва помпената функция на сърцето, което намалява притока на кръв към останалите тъкани и органи на човешкото тяло. Това води до задръжка на течности и нарушение във функционирането на някои органи, например бъбреците.
  • камерно мъждене – настъпва когато нормалната електрична активност на сърдечният мускул се замести от хаотична електрична активност, която е неефективна за да осигурни изтласкване на кръвта към останалите органи и системи. Мозъкът се уврежда дефинитивно ако кръвотокът не бъде възстановен в рамките на пет минути.

При камерно мъждене се налага спешна кардиопулмонална ресусцитация за предотвратяване настъпването на смърт.

5. Как се диагностицира сърдечният пристъп?

При съмнение за сърдечен пристъп се провеждат диагностични тестове от самото начало и в продължение на няколко дни по време на болничния престой. Изследват се:

  • сърдечни ензими - когато сърдечният мускул се увреди мускулните протеини попадат в кръвния поток и могат да бъдат изследвани. Повишението на тези протеини известни като сърдечни ензими доказва пресният миокарден инфаркт. Креатин киназата се освобождава при загиването на сърдечните мускулни клетки, след разрушаване на клетъчните им мембрани. Необходимо е да мине известен брой часове от началото на сърдечния пристъп за да настъпи пиково повишаване на стойността на креатин киназата. Тропонин I и Тропонин Т- Нивата на тези ензими се повишават през първите 6-8 часа от сърдечният пристъп и се задържат над нормите за около седмица
  • ЕКГ- данните от електрокардиограмата могат да диагностицират някои ранни отклонения при миокарден инфаркт, но в някои случаи началното ЕКГ-изследване е в норма. Това налага повторни ЕКГ-изследвания или мониториране.
  • ехокардиограма - ултразвуково изследване на сърцето. Дава възможност за визуализиране на някои усложнения, включващи клапни увреди, руптура на сърдечния мускул, събиране на течност в перикардната торбичка. Изследва се фракцията на изтласкване на сърцето, който показател оценява ефикастността на помпената функция на сърцето.
  • коронарна ангиография - визуализира запушването на коронарните артерии; Пластичен катетър се въвежда през феморалната, брахиалната или радиалната артерия до входните отвърстия на коронарните артерии и през него се въвежда контрастно вещество, което се изобразява при облъчване с х-лъчи; Ангиограмата е от значение при избор на подходящо лечение: медикаментозно, ангиопластика, поставяне на стент или байпас-хирургия.

6. Какви са симптомите на сърдечния пристъп?

Силна болка в сърдечната област. Сърдечният пристъп може да протече с:

  • болка в гърдите, придружена с изпотяване, гадене или повръщане
  • болка в гърдите, която се простира към долната челюст, лявата ръка и рамо
  • стягане в гръдната област
  • скъсяване на дишането за няколко секунди

Наблюдават се и разнообразие от други симптоми:

  • болки и пробождания в гърдите
  • болка и скованост на долната челюст, зъбите и главоболие
  • гадене, повръщане и/или епигастрален дискомфорт
  • потене
  • стомашни разстройства / киселини
  • болка в ръцете/по-често лявата ръка
  • болка в горната част на гърба
  • общо неразположение
  • безсимптомно протичане /приблизително ј от всички сърдечни пристъпи са тихи, без гръдна болка и симптоми; тихите сърдечни пристъпи са особено характерни при пациенти със захарен диабет/

Не пренебрегвайте гръдната болката и дискомфорт. При съмнение за сърдечен пристъп потърсете спешна помощ. Ранното лечение предотвратява по-нататъшните увреди върху сърдечния мускул.

7. Какво причинява сърдечният пристъп?

Сърдечният пристъп настъпва при запушване на кръвоносните съдове, хранещи сърдечния мускул. Част от сърдечния мускул, до която не достига кръв спира да работи и сърдечната дейност отслабва.

Атеросклерозата е процес на постепенно натрупване на холестеролови отлагания в стените на артериите във вид на плаки. Холестероловите плаки причиняват втвърдяване на артериалните стани и стесняване на вътрешния лумен на артериите. При много хора атеросклерозата остава тиха без да предизвиква сърдечни проблеми за десетки години.

Тютюнопушенето, високото артериално налягане, повишените нива на холестерол и захарният диабет ускоряват процеса на атеросклероза и водят до ранна проява на симптоми и усложнения, предимно при тези хора които имат фамилна история за ранна атеросклероза.

Коронарна атеросклероза се нарича атеросклерозата на коронарните артерии, доставящи кръв към сърдечния мускул. Коронарните заболявания на сърцето включват сърдечните пристъпи /инфаркт на миокарда, внезапна сърдечна смърт, гръдна болка /ангина/, абнормен сърдечен ритъм и сърдечна недостатъчност, поради отслабване мускулната дейност на сърцето.

Най-честите рискови фактори за коронарно заболяване са:

  • наследственост
  • високи нива на холестерол в кръвта – основно на нископлътностни лопопротеини– LDL и ниски нива на високоплътностни липопротеини-HDL.
  • предшестващ сърдечен пристъп
  • тютюнопушене
  • затлъстяване и наднормено тегло
  • високо кръвно налягане /хипертония/
  • диабет
  • липса на физическа активност - заседнал начин на живот
  • консумация на богата на мазнини храна
  • емоционален стрес
  • мъжки пол
  • личност тип А – перфекционист

Повече за анатомия на кръвоносните съдове може да намерите ТУК.

Повече за анатомия на сърцето може да намерите ТУК.

8. Какво представлява сърдечен пристъп?

Сърдечният пристъп наречен още инфаркт на миокарда настъпва когато сърдечният мускул се увреди и загинат част от неговите клетки, поради недостиг на кислород. Кислородът достига до сърцето по артерии, наречени коронарни кръвоносни съдове.

Повечето сърдечни пристъпи са причинени от запушване на тези артерии. Ако кръвотокът не се възстанови в рамките на 20 до 40 минути настъпват необратими промени на сърдечния мускул, водещи до смърт на изграждащите го клетки. За 6-8 часа сърдечният мускул загива и сърдечният пристъп приключва.

На мястото на загиналите мускулни клетки се образува съединително-тъканен белег. Запушването на съдовете се причинява обикновено от атеросклероза, която представлява натрупване на мастни образувания, наречени плаки в артериалната стена на коронарните съдове, хранещи сърдечния мускул.

Сърдечният пристъп се причинява също при запушване на стеснените части на артериите, хранещи сърдечния мускул, от кръвен съсирек. Кръвните съсиреци се формират в местата на атеросклеротично стеснени сърдечни съдове.

Повече за анатомия на сърцето може да намерите ТУК.

Повече за анатомия на кръвоносните може да намерите ТУК.