2. Как се поставя диагнозата и какво е лечението на ахалазията?

Рентгеноконтрастното изследване с бариева каша показва липсата на перисталтика Хранопроводът се вижда разширен, обикновено умерено, но в напреднали случаи и екстремно. Долната му част, на мястото на ДЕС е стеснена, и се оприличава на "миша опашка", защото този стеснен участък е с гладки стени (за разлика от ракът на хранопровода, който разположен в същия участък може да има сходни прояви, но стеснението рентгенологично е с назъбени, неравни стени).

Езофагоскопията (ендоскопско изследване с гъвкава тръба) показва разширението на хранопровода, за, което липсва очевидна обструкция. Лекарят, извършващ изследването може да вземе и биопсия,за да се увери че не се касае за рак, обхващащ долния край на хранопровода.

И тук място има манометрията, която показва повишеното налягане на долния езофагеален сфинктер.

Лечението цели да се намалят симптомите като се направи отварянето на долния езофагеален сфинктер по лесно. Нитратите, (напр. Нитроглицерин) поставени под езика около 15 мин. преди хранене, или пък Са-антагонисти (Дилтиазем, Нифедипин), могат да отдалечат необходимостта от по-радикално лечение, като спомагат за отпускането на ДЕС.

Пневматичната дилатация разтваря долния езофагеален сфинктер механично, като раздува балон в него. В 70% от случаите тази манипулация има ефект, но понякога се налага да се направят повече от една дилатации. В по-малко от 5% от хората с ахалазия при дилатациите може да се получи руптура (спукване) на хранопровода. В тези редки случай се стига до тежко възпаление на околната тъкан, известно като медиастинит, което може да е фатално ако не се лекува бързо и адекватно. Необходима е операция по спешност за да се затвори руптурата на стената на хранопровода.

Като алтернатива на механичната дилатация, лекарят може да предложи инжектиране на малки количества ботулинов токсин в долния езофагеален сфинктер. Ефективността на тази сравнително нова метода е сравнима с тази на механичната балонна (пневматична) дилатация. За сега изглежда ефектът е доста по-добър при възрастни хора, отколкото при млади. За съжаление дългосрочните ефекти не са напълно познати.

Хирургическо разрязване на мускула на долния езофагеален сфинктер (миотомия). Това може да стане и лапароскопски. Ефект се постига в около 85% от случаите, като в хода на същата манипулация се взимат мерки за намаление на гастроезофагеалния рефлукс (преминаването на кисело стомашно съдържимо в хранопровода). Около 15% от оперираните все пак имат рефлукс след операцията .