4. Как се поставя диагнозата "болест на Бехчет"?

Поставянето на диагнозата "болест на Бехчет" е трудно тъй като заболяването е рядко и оплакванията на пациентите наподобяват тези при много други заболявания. Освен това някои от симптомите на заболяването могат да се появят по-късно в хода му и затова често диагнозата не може да бъде поставена при първата среща с лекар-специалист. Често поставянето на правилна диагноза изисква многобройни посещения при различни специалисти. Допълнителни трудности създава фактът, че не съществува лабораторно или образно изследване, което със сигурност да потвърди диагнозата.

Важен е клиничният преглед, при който лекарят ще Ви разпита подробно относно оплакванията, начина на тяхната поява, факторите, които ги предизвикват ии облекчават, тяхната давност и повлияване от лечение и т.н. По време на внимателния и обстоен преглед лекарят се насочва с голяма сигурност към диагнозата "болест на Бехчет" ако налице са разязвявания в устната кухина, откриващи се по време на три прегледа в рамките на една година плюс два от следните признаци:

  • спонтанно появяващи се и изчезващи разязвявания по половите органи
  • възпаление на очите със замъгляване на зрението
  • кожни увреждания
  • положителен патергичен тест (представлява поява на възелче или пъпка с големина няколко мм в диаметър 24 до 48 часа след убождане на кожата на същото място със стерилна игла; положителният патергичен тест обикновено е налице у болните от азиатските страни, докато това почти не се наблюдава у пациентите в САЩ или Европа).

Някои от допълнителните изследвания, които могат да подпомогнат поставянето на диагнозата са:

  • пълни кръвни изследвания - могат да предоставят данни за наличие на възпалителен процес в организма (като например завишена скорост на утаяване на еритроцитите-СУЕ) както и да изключат или потвърдят някоя от другите възможни диагнози.
  • кожна биопсия - представлява вземане при стерилни условия на малко парченце кожа и подкожна тъкан, което се изследва под микроскоп от специалист патологоанатом
  • лумбална пункция (изтегляне със специална игла и спринцовка на гръбначно-мозъчна течност през пространствата между прешлените в долната част на гърба и изследването и), ядрено-магнитен резонанс (нерентгеново образно изследване, предоставящо много ценна информация при засягане на централната нервна система) и чревни изследвания (за кръв в изпражненията, гастроскопия, колоноскопия и др.) могат да бъдат извършени при наличие на симптоми, изхождащи от централната нервна и храносмилателната система.