3. Какво е лечението?

Понастоящем не съществува окончателно излекуване от болестта на Бехчет. Лечението има за цел да облекчи симптомите и дискомфорта, да предотврати (или разреди във времето) тяхната поява и да предотврати развитието на тежки усложнения като инвалидизиране вследствие увреждане на ставите или слепота. Лечението е различно при всеки отделен пациент в зависимост от тежестта на заболяването и засегнатите тъкани и органи. Лечението се осъществява с различни медикаменти и комбинации между тях и баланс между покой и физическа активност:

  • топикални (местни) медикаменти - болезнените язви в устната кухина и по половите органи се лекуват с локално (местно) прилагащи се кремове и пасти, съдържащи кортикостероиден препарат (кортизон и производните му) и локален анестетик (обезболяващо-лидокаин, новокаин и др), при леко и умерено тежко очно засягане лечението се осъществява чрез прилагане на противовъзпалителни медикаменти под формата на капки или вътреочни инжекции.
  • нестероидни противовъзпалителни средства те намаляват симптомите на възпалението, като не повлияват механизмите на автоимунното възпаление; прилагат се за лечение на артритните оплаквания при леките и умерени форми, често в комбинация с други противовъзпалителни и имунопотискащи лекарства.
  • кортикостероиди - кортикостероидите са мощни противовъзпалителни средства, които премахват подуването, възпалението и болката в цялото тяло при тежко засягане на ставите, язви по кожата, възпаление на очите и централната нервна система. Кортикостероидите се приемат във възможно най-ниски дозировки и за възможно най-кратък период от време по специални схеми, поради риска от сериозни странични ефекти от КС лечението, сред които са остеопороза, наддаване на тегло, забавено оздравяване на рани, стомашен дискомфорт и язви, повишено кръвно налягане и т.н. Лечението с кортикостероиди трябва да се спира постепенно, поради риск от обостряне на симптомите на заболяването.
  • лекарства, потискащи имунната система - освен кортикостероидите, които също имат имунопотискащо действие при болестта на Бехчет могат да се прилагат редица лекарства, които потискат свръхактивната имунна система на пациента, облекчават автоимунното възпаление в цялото тяло и разреждат пристъпите на болестта. Този клас лекарства се прилагат при тежко засягане на очите и нервната система и крият потенциален риск от сериозни странични ефекти. Дългосрочното им прилагане налага следене на определени кръвни показатели, свидетелстващи за настъпване на нежелани ефекти. Някои от по-често прилаганите имунопотискащи медикаменти са Азатиоприн (сред страничните му ефекти са стомашен дискомфорт и потискане на кръвотворната функция на костния мозък), Хлорамбуцил ( може да причини стерилитет и поява на злокачествени заболявания на кръвта), Циклоспорин (може да предизвика бъбречни и чернодробни увреждания), Циклофосфамид и Метотрексат. Колхицин е лекарство, прилагано за лечение на подагра, а при болестта на Бехчет се използва за лечение на кожното и очно възпаление. Ново средство на лечение на тежките, засягащи много системи в организма форми на болестта е лекарството инфликсимаб (Remicade), което потиска действието на молекулата tnf, играеща ключова роля в процеса на възпалението. Нови данни свидетелстват за успешно лечение и забавяне повторната поява на афтозните язви в устната кухина с Трентал (пентоксифилин).
  • покой и физическа активност - покоят е изключително важен по време на пристъпите, докато умерена физическа активност (като плуване, ходене) се препоръчва при намаляване изнтензивността на симптомите за запазване на добро функционално състояние на ставите и опорно-двигателния апарат.