8. Какво е автореактивен перикардит и перикардни усложнения при системни автоимунни заболявания?

Диагнозата автореактивен перикардит се основава на използването на следните критерии:

  • повишен брой лимфоцити и мононуклеарни клетки > 5000 /mm3 (автореактивен лимфоцитарен перикардит) или наличие на антитела срещу миокардната тъкан (антисарколемални) в перикардната течност (автореактивен антитяло-медииран перикардит).
  • белези за миокардит от епикардната/ендомиокардната биопсия >14 клетки/mm2.
  • изключване на активна вирусна инфекция както от изследването на перикардния излив, така и от ендомиокардната/епимиокардната биопсия (не се изолира вирус, няма повишен титър на IgM срещу кардиотропни вируси в перикардния излив, отрицателна PCR за кардиотропни вируси.
  • изключване на туберкулоза, хламидии и други бактериални инфекции чрез PCR и/или бактериални култури.
  • отсъствие на неопластична инфилтрация в перикардния излив и биопсичните проби.
  • изключване на системни метаболитни нарушения и уремия

Интраперикардното лечение с триамсинолон е високо ефективно и с ниска честота на странични ефекти.

Перикардитът със или без излив е съставна част на полисерозита при системни автоимунни заболявания: ревматоиден артрит, системен лупус еритематодес, прогресивна системна склероза, полимиозит/дерматомиозит, смесена съединително тъканна болест, системен и хиперсензитивен васкулит, синдром на Бехчет, грануломатоза на Вегенер и саркоидоза. (ниво на доказателства В, показания клас І). Терапията трябва да бъде насочена към перикардитните симптоми, лечение на перикардния излив и подлежащото сърдечно заболяване (ниво на доказателства В, показания клас І).