7. Какво е перикардит при бъбречна недостатъчност?

Бъбречната надостатъчност е честа причина за заболяване на перикарда, представящо се с голям перикарден излив в над 20% от пациентите. Описани са две форми:

  • уремичен перикардит – в 6-10% от пациентите с напреднала бъбречна недостатъчност (остра или хронична), преди въвеждането на диализата или малко след това. Възпалението на висцералния и париеталния перикард е последица на бъбречната недостатъчност и корелира със степента на азотемия.
  • диализа-асоциирен перикардит – в над 13% от пациентите на хронична хемодиализа и в някои случаи на хронична перитонеална диализа. Дължи се на незадоволителна диализа и/или задръжка на течности.

Образуват се сраствания между задебелените перикардни мембрани (с вид на "хляб и масло"). Клиничната картина може да включва температура и плевритна гръдна болка, но някои пациенти са асимптомни. Перикардното триене може да персистира даже и при големи изливи, но може да бъде и преходно. поради автономно нарушение При уремичните пациенти, сърдечната честота не се повишава (60-80/мин) при тампонада, температура и хипотензия поради автономно нарушение. Клиничната картина може да бъде влошена от анемия поради индуцирана резистентност към еритропоетина. ЕКГ не показва типичните дифузни ST-T елевации, наблюдавани в други случаи на остър перикардит, поради липса на миокардно възпаление. Ако ЕКГ е типична за остър перикардит, трябва да се подозира интеркурентна инфекция.

Повечето пациенти с уремичен перикардит отговарят бързо на хемодиализа или перитонеалната диализа с разнасяне на перикардния излив и гръдната болка. За да се избегне хемоперикарда се използва хемодиализа без хепарин. Трябва да се има пред вид, че бързото отстраняване на течността с хемодиализа може да доведе до кардиоваскуларен колапс при пациенти с тампонада или претампонада. Хипокалиемията и хипофосфатемията трябва да се профилактират когато е необходимо чрез заместване с подходящи диализни разтвори. Интензивните диализи обикновено водят до разнасяне на перикардния излив за 1–2 седмици. Перитонеалната диализа, която не изисква хепаринизация, се прилага при резистентни на хемодиализа перикардити или ако не може да бъде извършена хемодиализа без хепарин. НПВС и системните кортикостероиди имат ограничен успех и се прилагат когато интензивната диализа е неефективна. Сърдечната тампонада и големите хронични изливи, резистентни на диализа, трябва да се лекуват с перикардиоцентеза (ниво на доказателства В, показания клас ІІа). Големите, нерезорбиращи се изливи трябва да се лекуват с поставяне на кортикостероиди интраперикардно след перикардиоцентеза или субксифоидна перикардиотомия (триамсинолон 50 мг на всеки 6 часа за 2-3 дни). Поради високата смъртност, перикардектомията е индицирана само при рефрактерни пациенти с тежка симптоматика.

В рамките на два месеца след бъбречна трансплантация, перикардит е докладван при 2,4% от пациентите. Причините за това могат да бъдат уремия или инфекция (CMV).