6. Какво е посттравматичен сърдечен синдром?

Посттравматичният сърдечен синдром се развива за дни до месеци след сърдечна и/или перикардна травма. Той е подобен на постинфарктния миокарден синдром – и двата се явяват варианти на общ имунопатологичен процес. За разлика от постинфарктния, посттравматичният синдром остро провокира по-сериозен отговор с антимиокардни антитела (антисарколемни, антифибрилерни), вероятно свързани с по-голямо освобождаване на антигени.

Перикарден излив също така се среща след сърдечна трансплантация (21%). Той е по-чест при пациенти, получили аминокапронова киселина по време на операцията. Сърдечната тампонада след отворени сърдечни операции е по-често срещана при клапна хирургия (73%), отколкото при аорто-коронарен байпас (само 24%) и може да бъде свързана с предоперативна употреба на антикоагуланти. След сърдечна операция може също да се срещне констриктивен перикардит. Назначаването на индиректен антикоагулант при пациенти с ранен постоперативен перикарден излив е високо рисково, особно при онези, които не са подложени на перикардиоцентеза и дренаж на излива.

Симптоматичното лечение е както при острите перикардити (НПВС или колхицин за няколко седмици или месеци, дори след изчезване на излива). Терапевтичният избор при резистентните форми е: продължителен (3-6 месеца) перорален прием на кортикостероиди или за предпочитане перикардиоцентеза и интраперикардно поставяне на триамсинолон 300 mg/m2. Реоперация и перикардектомия са необходими много рядко. В момент на проучване е първичната профилактика на постперикардиотомния синдром с краткотрайно периоперативно приложение на кортикостероиди или колхицин