5. Какво е постинфарктен перикардит?

Постинфарктният перикардит има две форми:

  • ранна форма – перикардитис епистенокардика. Причинен е от директна ексудация, среща се в 5-20% от трансмуралните миокардни инфаркти, но клинично се открива рядко.
  • късна форма – синдром на Дреслер. Настъпва от една седмица до няколко месеца след клиничното начало на миокарден инфаркт. Симптомите и изявата са подобни на посттравматичния сърдечен синдром. Не е задължително инфарктът да е трансмурален. Може също така да се яви като продължение на перикардитис епистенокардика. Честотата му е 0,5-5% и е още по-ниска при пациенти третирани с тромболитици (<0,5%), но е по-чест в случаите с перикардно кървене след антитромботично лечение.

ЕКГ промените често са маскирани от тези на миокардния инфаркт. ЕКГ промените в І стадий са редки и насочват към ранен постинфарктен синдром. Недостатъчното резвитие или възстановяване на предварително инвертирани Т вълни насочва към постинфарктен перикардит.

Постинфарктен перикарден излив >10mm най-често се свързва с хемоперикард и 2/3 от тези пациенти могат да развият тампонада/руптура на свободната стена. Спешното хирургично лечение е животоспасяващо. Ако при подостра тампонада, незабавната операция е невъзможна или контраиндицирана, алтернатива може да бъде перикардиоцентезата и интраперикардното поставяне на фибриново лепило.

Хоспитализацията е необходима. Осъществява се наблюдение за тампонада, диференциално диагностично изясняване и уточняване на лечението. Средство на избор е Ibuprofen, т.к. увеличава коронарния кръвоток. Успешно може да бъде приложен аспирин в доза най-малко 650 мг на всеки 4 часа за 2-5 дни. Другите нестероидни медикаменти крият риск от изтъняване на инфарктната зона. Кортикостероидната терапия може да бъде използвана само при рефрактерни симптоми, т.к. може да забави излекуването на миокардния инфаркт (ниво на доказателства В, показания клас ІІа).