11. Какво е вирусен перикардит?
Вирусният перикардит е най-честата инфекция на перикарда, която се дължи на директно вирусно увреждане, на имунен отговор или и на двете. Ранната вирусна репликация в перикардната и епимиокардната тъкан предизвиква клетъчен и хуморален имунни отговори срещу вируса и/или миокардната тъкан. Не е задължително вирусните геномни фрагменти да се реплицират в перикардната тъкан. Те служат като източник на антигени и стимулират имунни отговори. В перикарда и миокарда могат да бъдат намерени и след години IgM, IgG и понякога IgA антитела.
Много вируси причиняват перикардити: Entero-, echo-, adeno-, cytomegalovirus, Ebstein Bar, herpes simplex, influenza, parvo B19, hepatitis A, B, C, HIV и др. Ентеровирусните перикардити следват сезонните епидемии от инфекции с Coxsackie virus A, B и Echovirus. Разпространението на Цитомегаловиирусните перикардити е увеличено при имунокомпрометирани болни и HIV инфектирани. Инфекциозната мононуклеоза с болезнено гърло, аденопатия и позитивна серология може също да се представи с перикардит.
Четирикратното увеличаване на нивото на серумните антитела е насочващо, но не диагностично за вирусен перикардит (ниво на доказателства В, показания клас ІІb). Диагнозата вирусен перикардит не е възможна без изследване на перикардния излив и/или перикардна/епикардна тъкан, най-добре чрез PCR или in-situ хибридизация (ниво на доказателства В, показания клас ІІа).
Лечението на вирусните перикардити е симптоматично (вж. остри перикардити) и насочено към профилактика на усложненията и радикация на вируса. При пациенти с хронични или рецидивиращи симптоматични перикардни изливи и хронична вирусна инфекция, следната специфична терапия е още в стадий на проучване:
- CMV перикардит – хиперимуноглобулин – 2–4 ml/kg еднократно дневно
- Coxsackie B перикардит – интерферон ± - 2,5 IU/mІ три пъти седмично.
- Аденовирус и парвовирус В 19 перимиокардит – имуноглобулиново лечение – 10 g i.v. за 6-8 часа в продължение на 1 – 3 дни.
Перикардната изява на HIV инфекциията може да се дължи на инфекциозно, ниенфекциозно и неопластично заболяване (сарком на Капоши и/или лимфом) увреждане на перикарда. Инфекциозният (мио)перикардит е резултат на локална HIV инфекция и/или на друга вирусна (cytomegalovirus, herpes simplex), бактериална (S. aureus, K. pneumonie, M. avium и туберкулоза) и фунгиални коинфекции (cryptococcus neoformans). При прогресиране на заболяването, честотата на ЕхоКГ установяване на перикарден излив е над 40%. Сърдечната тампонада е рядка. По време на лечението с ретровирусни компоненти, може да се развие липодистрофия (най-добре се демонстрира с ЯМР) с прекомерно перикардно отлагане на мазниини, водещо до сърдечна недостатъчност. Лечението е симптоматично. Перикардиоцентезата е необходима при големи изливи и сърдечна тампонада. Кортикостероидната терапия е противопоказана, освен при пациенти с вторичен туберкулозен перикардит като допълнение към туберкулостатичната терапия (ниво на доказателства А, показания клас І).
