10. Какво е бактериален перикардит?

Гнойният перикардит при възрастни е рядък, но винаги фатален, ако не е лекуван. Смъртността при лекувани пациенти е 40% и се дължи главно на сърдечна тампонада, токсичност и констрикция. Обикновено е усложнение на първоначална инфекция другаде в тялото.

Възниква при разпространение по съседство или чрез хематогенна дисеминация. Предразполагащите условия са: съществуващ перикарден излив, имуносупресия, хронични заболявания (злоупотреба с алкохол, ревматоиден артрит и др.), сърдечна операция и гръдна травма. Рядко, левокамерна псевдоаневризма може да бъде усложнена с бактериален перикардит.

Заболяването се явява като остро, фулминантно инфекциозно заболяване с кратка продължителност. Незабавно трябва да бъде извършена перкутанна перикардиоцентеза. Получената перикардна течност трябва да бъде подложена на изследване по Грам и изследване за гъби, последвано от посявка. Задължително е да се извърши и изследване на хемокултури (ниво на доказателства В, показания клас І).

Промиването на перикардната кухина, комбинирано с ефективна системна антибиотична терапия е задължително (комбинация от антистафилококов антибиотик и аминогликозид, последвано от антибиотична терапия съобразно микробиологичното изследване на перикардната течност и хемокултурите). Интраперикардното поставяне на антибиотик (напр. гентамицин) е полезно, но недостатъчно. Многократното впръскване в перикардната кухина на урокиназа или стрептокиназа чрез голям катетър може да втечни гнойния ексудат, но отворения хирургичен дренаж при субксифоидна перикардиотомия е за предпочитане.

Перикардектомията е необходима при пациенти с плътни адхезии, локализиран и гъст гноен излив, рецидивираща тампонада, персистираща инфекция и прогресиране на заболяването към констрикция. Съобщават се 8% хирургична смъртност при перикардектомия в комбинация с антибиотична терапия. Общата смъртност е по-висока.