6. Какво е микотичен/фунгиален перикардит

Фунгиален перикардит се наблюдава главно при имунокомпрометирани болни или при развитие на ендемично придобита фунгиална инфекция.

Клиничната картина включва пълния спектър на перикадните заболявания, включително и фунгиален миокардит. Дължи се се главно на ендемични гъби (Histoplasma, Coccidioides) или неендемични – опортюнистични гъби (Candida, Asperdillus, Blastomyces), както и Nocardia, Actinomyces.

Диагнозата се поставя чрез изследване на перикардна течност или тъкан – оцветяване и култивиране. Антифунгиалните антитела в серума също така могат да помогнат за доказване на диагнозата.

При пациенти с доказан фунгиален перикардит е показано противогъбично лечение с флуконазол, кетоконазол, итраконазол, амфотерицин В, липозомален амфотерицин В или амфотерцин В липиден комплекс (ниво на доказателства В, показания клас І). Кортикостероидите и НПВС могат да подпомогнат терапията с антифунгиални лекарства (ниво на доказателства В, показания клас ІІа).

Пациентите с перикардит в хода на хистоплазмоза не се нуждаят от антифунгиална терапия, но отговарят на НПВС, давани в продължение на 2-12 седмици. Средство на избор при нокардиозна инфекция са сулфонамидите. Комбинация от три антибиотика, включително пеницилин, трябва да бъде давана при актиномикоза (ниво на доказателства С, показания клас І). Перикардиоцентезата или хирургичното лечение са показани при влошаване на хемодинамиката. Перикардектомия е показана при фунгиален констриктивен перикардит (ниво на доказателства С, показания клас І).