4. Какво е хилоперикард?

Хилоперикардът се обяснява с комуникация между перикардната торбичка и дуктус торацикус, като резултат от травма, конгенитална аномалия или като усложнение на отворена сърдечна операция, медиастинален лимфангиом, лимфангиектазии и обструкция или аномалия на дуктус торацикус. Инфекция, тампонада или констрикция могат да влошат прогнозата.

Перикардната течност е стерилна, без миризма и опалесценция, бяла с вид на мляко и микроскопски се намират мастни капчици. Хилозният характер на течността се потвърждава от неговата алкална реакция, специфично тегло между 1010 и 1021, Sudan ІІІ оцветяване за мазнини, високата концентрация на триглицериди (5-50 g/l) и протеини (22-60 g/l). КТ, особено комбинирана с лимфография може да определи на само мястото на дуктус торацикус, но също така и комуникацията му с перикарда.

Лечението зависи от етиологията и от количеството на натрупаната хилозна течност. При хилоперикард след гръдна или сърдечна операция, без белези за тампонада се извършва перикардиоцентеза.

Ако набирането на хилусна течност продалжава, хирургичното лечение е задължително (ниво на доказателства В, показания клас І). Когато консервативното лечение и перикардиоцентезата са неуспешни, разумен избор е перикардио-перитонеалния шънт чрез перикарден прозорец. Най-ефективното лечение е лигирането и резекцията на дуктус торацикус точно над диафрагмата.