1. Какво е лечението на констриктивния перикардит?

Перикардектомията е единственото лечение на постоянната констрикция. Показанията се базират на клиничните симптоми, ехокардиографските данни, КТ/ЯМР и сърдечната катетеризация.

Има два стандартни достъпа, и двата целящи резекция на увредения перикард, толкова колкото е възможво:

  • антеролатерална торакотомия (пето междуребрие)
  • медианна стернотомия (по-бърз достъп до аортата и дясно предсърдие за ЕКК).

Първоначално въвеждане в кардиопулмонален байпас не се препоръчва, поради повишеното дифузно кървене от перикардния разрез при системната хепаринизация. Ако са представени тежки калцирани сраствания между перикарда и епикарда или цялостно увреждане на епикарда ("порцеланово сърце") хирургията носи висок риск от непълен успех или тежко миокардно увреждане. Алтернативен подход в такива случаи може да бъде "лазерното осттъргване" извършвано с Excimer laser. Области с тежка калцификация или плътни цикатрикси могат да бъдат оставени за да се избегне тежко кървене. Перикардектомията при констриктивен перикардит има честота на смъртностт 6–12%. Пълна нормализация на сърдечната хемодинамика е докладвана само в 60% от пациентите. Децелерационното време може да остане удължено и постоперативно. Дихателни колебания на митралния/трикуспидалния кръвоток се намират в 9-25%. Левокамерната ФИ се увеличава поради подобреното камерно пълнене, но промени в големината на ЛП и ДП не са докладвани. Големите усложнения включват остра периоперативна сърдечна недостатъчност и руптура на свободна камерна стена. Сърдечната смъртност и заболеваемост при перикардектомия е причинена главно от неразпознато предоперативно наличие на миокардна атрофия или миокардна фиброза.

Миокардната атрофия се характеризира с:

изтъняване на междукамерния септум и постеролатералната стена < 1 мм.

намалено задебеляване на стената по време на сърдечния цикъл < 40%.

намалено съотношение ЛКММ/ТДО < 1 (левокамерна мускулна маса/теледиастолен обем)

Миокардна фиброза трябва да се има предвид когато задебеления / калциран перикард не е отделен от миокарда чрез субепикардна мастна тъкан и когато миокардната стена е вълнообразна и изтънена.

Постоперативния нисък сърдечен дебит трябва да бъде лекуван със субституция на течности и катехоламини, високи дози дигиталис и интрааортна балонна помпа в най-тежките случаи. Ако показанията за хирургия са установени рано далечната преживяемост след перикардектомия кореспондира с тази на общата популация. Обаче, ако тежките клинични симптоми са представени за дълъг период преди операцията, дори и пълната перикардектомия не може да постигне абсолютно възстановяване.