5. Каква е класификацията на перикардната тампонада?

Класификация на перикардните изливи по Horowitz.

  • Тип А – няма излив
  • Тип В – сепарация на епикарда и перикарда 1-3 мм = 3-16 мл
  • Тип С1 (малък излив) – систолна и диастолна сепарация на епикарда и перикарда >15мл = >1 мм в диастола
  • Тип С2 – систолна и диастолна сепарация на епикарда и перикарда с намалено движение на перикарда
  • ТипD – ясно изразена сепарация на перикарда и епикарда с голямо свободно от еха пространство
  • Тип Е – перикардно задебеляване > 4 мм.

Разделянето на перикардните листове може да бъде установено с M mode ЕхоКГ когато перикардната течност надвишава 15-35 мл (фиг.1). Големината на излива може да бъде степенувана като:

  • малък – свободно от еха пространство в диастола <10 мм.
  • умерен – най-малко 10 мм свободно от еха пространство зад ЗСЛК
  • голям – най-малко 20 мм свободно от еха пространство зад ЗСЛК
  • много голям – най-малко 20 мм свободно от еха пространство и компресия на сърцето.

При големи перикардни изливи, сърцето може да се движи свободно в перикардната кухина – "люлеещо се сърце". Това прекомерно движение на сърцето причинява "псевдо" движения като псевдомитрален клапен пролапс, псевдо SAM на митралната клапа, парадоксално движение на междукамерната преграда, мезосистолно притваряне на аортната клапа.

Големината на излива е важен предиктор за прогнозата: големите изливи обикновено свидетелстват за по-сериозни заболявания.