1. Какво е лечението на сърдечната тампонада?

Хемодинамичното компрометиране и сърдечната тампонада са абсолютни показания за дренаж (показания клас І). Пациентите с дехидратация и хиповолемия могат временно да се подобрят, като с интравенозно вливане на течности се повиши камерното пълнене.

Перикардиоцентезата не е показана при контузии, руптурирала камерна аневризма или дисекиращ аортен хематом, когато съсиреци правят евакуацията с игла невъзможна. В тези случаи хирургичният дренаж с прекъсване на източника на кървене е задължителен. Локалните изливи могат да изискват торакоскопски дренаж, субксифоиден прозорец или отворена хирургия. Всички пациенти трябва да бъдат мониторирани за постдренажна декомпенсация. Когато е възможно, лечението трябва да бъде насочено по-скоро към подлежащата етиология, отколкото към самия излив.

Продължителен перикарден катетърен дренаж (1-13 дни) показва тенденция за понижаване на честотата на рецидивите. Резистентните неопластични изливи изискват интраперикардно лечение, перкутанна балонна перикардиотомия или по-рядко перикардектомия. Хирургичният достъп се препоръчва само при пациенти с много голям хроничен излив (с или без симптоми) при които повторните перикардиоцентези и/или интраперикардна терапия са били неуспешни.