5. Какво представляват рецидивиращите перикардити?

Терминът рецидивиращи перикардити включва:

  • интермитентен тип - значително вариращи безсимптомни интервали при липса на терапия
  • постоянен тип - прекъсването на противовъзпалителната терапия винаги води до рецидив.

Предполагаемите механизми, обясняващи рецидивите включват:

  • недостатъчна доза или недостатъчна продължителност на лечението с НПВС или кортикостероиди при автоимунни перикардни заболявания
  • ранно кортикостероидно лечение при вирусни перикардити, причиняващо засилване на вирусната ДНК / РНК репликация в перикардната тъкан, което води до увеличаване на антигенното експониране
  • реинфекция
  • екзацербация на съединително тъканно заболяване
  • генетични нарушения - рядка фамилна автозомно-доминантна форма с непълна пенетрация и полово свързано унаследяване (предполагана в две фамилии)

Доказателствата за имунопатологичен процес включват:

  • дълготраен латентен период – продължава месеци
  • наличие на антимиокардни антитела
  • бърз отговор към кортикостероидна терапия и наличие едновременно на рецидивиращ перикардит и друго автоимунно заболяване (постперикардиотомен / постинфарктен синдром, лупус, серумна болест, стеаторея, херпетиформен дерматит, рецидивиращи артралгии, еозинофилия, медикаментозна алергична реакция и анамнеза за алергия).

Характерна е прекордиална болка, често с плевритна характеристика. Наблюдават се и температура, перикардно триене, диспнея, увеличена СУЕ и ЕКГ промени. Масивният перикарден излив, тампонадата и перикардната констрикция са редки.