5. Как се поставя диагнозата "Синдром на Сьогрен"?

Поставянето на диагнозата "Синдром на Сьогрен" е трудно, поради факта, че неговите симптоми възникват на фона на различни заболявания, с които се преплитат, както и поради различната изява на самото заболяване при отделните пациенти. Трудна задача е, също така, да се прецени дали става въпрос за първичен или вторичен (съпровождащ друго заболявне) синдром на Сьогрен. Поставянето на диагнозата може да не е възможно само от един преглед и с участието на само един лекар.

При първата си среща с Вас лекарят ще Ви разпита подробно за Вашите оплаквания, тяхната давност и начин на поява, факторите, които ги облекчават или засилват и т.н. Важна е информацията за наличието на подобни оплаквания или срещането на други заболявания на съединителната тъкан в семейството. Важно е също така да се знае дали страдате от някакви други заболявания, дали приемате някакви лекарства и какви, каква е професията Ви и т.н.

След като Ви разпита подробно, лекарят ще Ви прегледа обстойно като следи внимателно за белези на сухота, зачервяване и възпаление и разязвяване на очите и устата, подуване и болезненост на околоушните жлези, щитовидната жлеза и лимфните възли, кожни промени, подуване, скованост и болезненост на ставите, белези, свидетелстващи за заболяване а белите дробове, бъбреците и т.н.

За потвърждаване на диагнозата и доказване на някакво съпровождащо заболяване лекарят ще назначи редица изследвания. Засега не съществува изследване, което със 100%-на сигурност да докаже диагнозата. Най-показателните от тях са следните:

  • тестове за доказване на намалена слъзна секреция и други очни увреждания: лекарят може да проведе теста на Ширмер. който се извършва с поставяне на хартиена лентичка на долния клепач на окото за 5 мин; при преглед на специален микроскоп и оцветяване на окото със специални бои могат да се докажат увреждания на роговицата от прекомерно изсъхване и т.н.
  • тестове за доказване на намалена слюнчна секреция - съществува функционален тест, който измерва количествот произведена слюнка за определен период от време; може да се извърши сиалография-представлява рентгеново изследване на околоушните слюнчни жлези с впръскване на контрастно вещество в тях ( вижда се мног одобре евентуалнот запушване на слюнчните каналчета от камък); сцинтиграфия на слюнчни жлези: представлява венозно инжектиране на безвредно радиоактивно вещество, което избирателно се натрупва и отделя от слюнчните жлези, този процес се наблюдава и регистрира от специална гама-камера, което показва намалена продукция на слюнка.
  • рутинни кръвни изследвания - обикновено резултатите от тях не са специфични за заболяването: може да се установи анемия (намаление на броя на червените кръвни клетки и на съдържащия се в тях хемоглобин), намаление и на останалите кръвни клетки (характерно за лупус), повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ-неспецифичен белег за наличен възпалителен процес в организма) и т.н.
  • имунологични изследвания - при болните от синдрома на Сьогерн в кръвта се откриват редица ненормални антитела и други имунологични феномени: в голям процент от болните е положителен ревматоидният фактор (може да се дължи на съпровождащ ревматоиден артрит, но често се среща и самостоятелно); положителни са резултатите за антинуклеарни антитела ANAs; типично за болестта е откриването на антитела, наречени SS-A и SS-B (има ги в кръвта на 50- 75% от болните; нерядко се установяват и антитела, насочени срещу щитовидната жлеза и др.
  • хормонални изследвания - нерядко се откриват понижени нива на щитовидните хормони (Т3 и Т4) и повишено ниво на стимулиращия щитоводната жлеза хормон (TSH), което означава болестно отслабена функция на същата.
  • биопсични изследвания - тези изледвания доказват с най-голяма точност диагнозата; при тях с помощта на игла или изрязване се взема малко парченце тъкан от орган, който ни интересува и след това се изследва под микроскоп от лекар специалист. При синдрома на Сьогрен най-често се взема биопсичен материал чрез миниатюрно изрязване от вътрешността на долната устна (където де намират голям брой слюнчни жлези) или от околоушната слюнчна жлеза. При изследването под микроскоп се установява инвазия в жлезите на имунни клетки (лимфоцити), което е характерно за болестта.
  • за преценка на уврежданията на други органи, както и доказване на съпровождащи други заболявания могат да се извършат голям брой образни, лабораторни и биопсични изследвания (напр. биопсия на лимфен възел при съмнения за лимфом, бъбречна биопсия при съмнение за бъбречно засягане от лупус и т.н.)