4. Как се поставя диагнозата "реактивен артрит"?

В първоначалния си разговор с Вас, лекаря ще Ви разпита подробно относно вида и характеристиката на оплакванията, тяхната давност и начин на поява, факторите, които ги облекчават и утежняват и др. Особено важна е информацията за съчетание на ставните оплаквания с такива от страна на очите и пикочо-половата система, както и информацията за налична или прекарана наскоро пикочо-полова или чревна инфекция.

След разговора лекарят ще Ви прегледа обстойно като обърне внимание на състоянието на ставите и околоставните тъкани (търсят се белези на възпаление като болка, подуване, зачервяване, скованост, затопляне, болка при съкращаване на определени мускули), състоянието на очите и реакцията им на светлина, състоянието на външните полови органи и т.н.

За потвърждаване на диагнозата и отхвърляне на други заболявания, протичащи с подобна клинична картина лекарят може да назначи редица изследвания. Не съществува лабораторно изследване, което със сигурност да докаже наличието на реактивен артрит.

Най-често извършваните изследвания са:

  • рутинни кръвни изследвания - могат да покажат повишена скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и повишен CRP (С-реактивен протеин), които са неспецифични белези за наличие на възпалителен процес в организма.
  • рутинни уринни изследвания - могат да покажат неспецифични белези за възпаление на пикочо-половите пътища.
  • имунологични изследвания - съществува метод за определяне наличието в кръвта на генетичния маркер HLA-B27, което може да бъде от полза при пациентите със засягане на гръбнака; определянето наличието на автоантитела може да разграничи реактивния артрит от други системни заболявания, които протичат с възпалително засягане на ставите и други тъкани, така например тестът за ревматоиден фактор е положителен при ревматоидния артрит и е отрицателен при реактивния артрит
  • рентгенография - рентгеновите снимки могат да покажат изменения типични за възпалително засягане на ставите и околоставните тъкани, но такива са налице обикновено след по-голяма давност на заболяването. Рентгеновите признаци също не могат да поставят диагнозата "реактивен артрит", но могат да изключат много други диагнози. На мястото на залавянето на сухожилията на мускулите могат да се открият калцификати, което свидетелства за продължително възпаление в тези области.
  • микробиологични изследвания на урина, изпражнения, секрет от простатна жлеза и намазки от уретра и шийка на матката - материал за изследване се добива чрез вземане на стерилна урина, проба от изпражнения, секрет от простата или намазка от уретра и външния отвор на шийката на матката; от взетите материали се правят посявки на хранителни среди или се извършват изследвания на ДНК (за хламидия, която не расте на хранителни среди); в резултат на това се доказва наличието на микробен причинител на инфекция и се определят антибиотиците, към които той е чувствителен (изготвя се антибиограма).
  • артроцентеза - представлява изтегляне на малко количество течност с помощта на спринцовка и игла при стерилни условия от кухината на възпалената става; взетият материал се изследва биохимично, под микроскоп за откриване на някои клетки или кристали (напр. при острото ставно възпаление при подагра във вътреставната течност се откриват кристали от пикочна киселина) и чрез посявка на хранителни среди за евентуално изолиране на микробен причинител в случаите на съмнение за инфекциозен артрит.