3. Какво е лечението?

Лечението на реактивния артрит има две главни цели:

  • да облекчи симптомите на възпаление на ставите и други органи и с това да предотврати възникването на увреждания в тях
  • да атакува пикочополовата или чревна инфекция, която най-вероятно причинява реактивното възпаление в ставите и другите органи

Лечението на ставното възпаление се осъществява със следните средства:

  • рехабилитация и физиотерапия - включва комплекс от упражнения за мускулна сила и обем на движение и прилагане на лед и топлина, улразвук, инфрачервени лъчи, микровълни, йонофореза и др.
  • противовъзпалителни лекарства - обикновено се започва с нестероидни противовъзпалителни средства. Това са голям брой лекарства които повлияват подуването, болката, зачервяването и затоплянето в ставите и другите възпалени органи. Към тях спадат индометацин, аспирин, толметин, сулиндак, пироксикам и много други, произвеждани под различни търговски наименования. Продължителната им употреба често води до изява на нежелани реакции като стомашен дискомфорт, образуване на стомашна язва и дори кървене от храносмилателния тракт. За избягване на тези странични реакции е препоръчително тези лекарства да се приемат след хранене. При по-новите представители от тази фрупа като нимезулид, целекоксиб и др. тези странични ефекти са сведени до минимум. Лечението продължава до отшумяване на симптомите на възпаление. Обикновено нестероидните противовъзпалителни средства са в състояние да облекчат трайно тези симптоми. При неуспех на лечението се прибягва до употребата на кортикостероиди (преднизон и производните му, произвеждани под различни търговски наименования). Те са мощни противовъзпалителни средства и се прилагат при по-тежки и дългопродължаващи случаи на реактивен артрит. Поради многото на брой и тежки странични ефекти, които се получават при дълго прилагане на кортикостероиди във високи дози (наддаване на тегло, изтъняване на кожата, разреждане на косата, остеопороза, нарушаване на въглехидратния баланс и възникване на диабет, склонност към развитие на инфекции, разрушаване на хрущяла на големите стави и др.) стремежът е за прилагане на ниски дози кортикостероиди за кратки срокове или схеми с бързо намаляване на дозата. Кортикостероидите могат да се приемат през устата или венозно, както и локално чрез инжектиране в засегнатите стави (тогава рискът от възникване на нежелани реакции е много по-нисък).
  • потискащи имунитета лекарства - прилагат се рядко при тежки, хронично протичащи случаи на реактивен артрит, неповлияващи се от изброеното дотук лечение. Тук спадат метотрексат, сулфасалазин, азатиоприн и др. Прилагането на тези лекарства за дълъг период във високи дози крие рискове от сериозни странични ефекти (склонност към лесно развитие на инфекции, чернодробно и бъбречно увреждане, потискане на костния мозък с намаляване на броя на кръвните клетки и др.), което налага периодично проследяване на пациента с извършване на някои изследвания.
  • за лечение на очното възпаление обикновено се използват противовъзпалителни очни капки и мехлеми, но в някои случаи може да се наложи прилагането на вътреочни инжекциии с кортикостероиди или прилагане на кортикостероидно лечение през устата за избягване на усложнения на очното възпаление, които биха могли да доведат до увреждана на зрениетои ослепяване.
  • за облекчаване на възпалението на външните полови органи (главичката на пениса и срамните устни) се използват кортикостероидни мехлеми)
  • лечение на пикочополовата и чревна инфекция - прилагат се различни антибиотици или комбинации от тях. Това става след изолиране на микробен причинител чрез изброените по-горе микробиологични изследвания и определяне на чувствителността им към антибиотици (изготвяне на антибиограма). Антибиотиците се прилагат в достатъчно високи дози и за достатъчно дълго време, след което отново се вземат материали за микробиологично изследване за да се прецени ефекта от лечението. Лечението се продължва до постигане на отрицателни резултати от микробиологичните изследвания (т.е. не се изолират болестотворни микроорганизми).