1. Какво е лечението на смесената съединителнотъканна болест?

Окончателно излекуване не съществува тъй като е неизвестна причината за възникване на болестта. Лечението е насочено най-общо към потискане на автоимунния процес (патогенетично лечение, насочено към механизам на заболяването) и облекчаване на различните симптоми, произлизащи от засягането на различните органи (симптоматично лечение).

Лечението е насочено към всяка засегната система:

  • потискане на възпалението в тъканите с помощта на противовъзпалителни и потискащи имунитета лекарства. Сред използваните групи лекарства са нестероидни пртивовъзпалителни средства, кортикостероиди (преднизон, преднизолон и др.), синтетични антималарични лекарства (хидроксихлороквин) и цитотоксични лекарства (имуносупресори в тесен смисъл - метотрексат, азатиоприн и циклофосфамид).
  • лечението на ставното и мускулно засягане се осъществява с нестероидни противовъзпалителни средства, ниски дози кортикостероиди, хидроксихлороквин и метотрексат. Могат да се използват и комбинации между различните групи лекарства. Незаменим лечебен метод е рехабилитацията с програма от упражнения за поддържане на мускулна сила и тонус и обем на движение и физиотерапията с различни студови и топлинни процедури, ултразвук, йонофореза, инфрачервени лъчи, микровълни и др.
  • лечението на бъбречните увреждания изисква лечение на повишеното кръвно налягане и евентуално настъпващата бъбречна недостатъчност; за предотвратяване възникването на бъбречните увреждания се прилагат инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (каптоприл, еналаприл и др.), особено при повишено кръвно налягане.
  • за лечение на белодробната хипертония (повишено кръвно налягане в съдовете на белите дробове и тези, изтласкващи кръв от дясната камера на сърцето към белите дробове) се прилагат кортикостероиди, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим и циклофосфамид.
  • нарушенията в преглъщането, оригването и паренето зад гръдната кост се третират с хигиенен режим (хранене на малки порции, повдигане на главата на висока възглавница по време на сън, избягване на късни приеми на храна и пикантни храни), прилагане на блокиращи киселинната секреция на стомаха лекарства ( блокери на протонната помпа като Омепразол и Ланзопразол, антиациди, блокери на Н2 рецепторите - циметедин, ранитидин и др.), пропулсивни медикаменти (подобряващи преминаването на храната в следващия участък на храносмилателния път) и др.
  • запекът, коликите и диарията, които често се срещат при заболяването, се причиняват от бактерии, които успешно могат да се лекуват с антибиотици от групата на тетрациклините или макролидите.
  • феноменът на Рейно се лекува с блокери на калциевите канали (напр. нифедипин), блокери на ангиотензин 2-рецепторите (Лозартан) и локален нитроглицеринов гел за мазане и избягване излагане на пръстите на студ (носене на ръкавици, шапки, топли чорапи) и травма. При тежките форми на феномена на Рейно може да се приложи хирургично лечение с прекъсване на нервните окончания, които "предават" импулсите за свиване на кръвоносните съдове на пръстите (симпатиково нерви). Това се извършва в основите на пръстите през малки разрези. За повече информация за феномена на Рейно виж "Феномен на Рейно".